О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
С., 25.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1178 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №815 от 18.06.2010г. по гр.д.№466/09г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №34 от 06.01.09г. по гр.д.№5185/07г. на Варненския районен съд и са уважени субективно съединените искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – признато е за установено по отношение на държавата и [община], че ищците Н. К. Д., Д. К. Л., П. К. К. и С. В. Т. са собственици на реална част от недвижим имот, защрихована с червен цвят и заключена между точките А, Г, Е, В на скицата на стр. 60 от въззивното дело, попадаща в УПИ VІІІ-за жилищно строителство, в кв.1 по плана на ХХVІ микрорайон на[населено място], както и на реална част от терен, отреден за улична регулация, /бивш УПИ ІІІ/, , при граници: УПИ ХV-510 и от две страни останалата част от УПИ ХVІІІ, заключена между точките ГБДЕ на същата скица.
Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот по наследство от К. В. Койовски. Част от недвижимия имот на наследодателя с площ от 950 кв.м. е била отчуждена за нуждите на предвиденото по плана мероприятие – общежитие на Д.. Неотчуждената част, която е спорна по настоящото дело, попада върху терен, отреден за музей „З. Бомбов”, съгласно плана от 1974г., а по действащия план една малка част попада в терена на музея, а друга част – в УПИ ХVІІІ-за жилищно строителство и в улична регулация, които не са реализирани. Тъй като по отношение на процесния имот не е текло отчуждително производство, ищците не са загубили собствеността и предявеният от тях установителен иск е основателен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост на въззивното решение, като постановено по недопустим иск. Ищците нямали правен интерес от установителен иск, след като разполагали с по-силната защита на ревандикационния иск. Развиват се и оплаквания за неправилност на решението – че не била установена идентичността между закупения от наследодателя на ищците имот и този, който е предмет на делото; че държавата е считала за отчужден целия имот на наследодателя и е демонстрирала намерението си да свои вещта за себе си до завеждане на иска; че мероприятието музей „З. Бомбов” било реализирано. Дори част от имота да е била отнета без законово основание, не са налице условията на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по въпроса дали е налице правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост от лица, които не осъществяват фактическа власт върху процесния имот. Не са посочени съдебни решения, на които според жалбоподателя въззивното решение противоречи.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
По поставения от жалбоподателя правен въпрос дали е допустим установителен иск за собственост, ако ищците не владеят спорния имот и разполагат с по-силната защита на ревандикационния иск, има практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това са решения №938/29.12.09г. по гр.д.№4305/08г. на І ГО; №665/12.11.10г. по гр.д.№1921/09г. на І ГО; №501/27.07.10г. по гр.д.№160/09г. на І ГО и др. С тези решения е прието, че установителният иск за собственост е допустим и тогава, когато ищците могат да предявят осъдителен иск, тъй като не владеят имота. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с тази практика и затова не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №815 от 18.06.2010г. по гр.д.№466/09г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: