1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр.София, 25.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 146/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Български пощи” ЕАД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 316 от 24.10.2018 г. по гр.д.№ 1297/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 828/ 2018 г. и е уважен осъдителен иск, като в краен резултат по предявените от Н. А. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ е отменено уволнението, за което е издадена заповед № 59/ 13.12.2017 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор, пощ. служба/ Експлоатационна служба РСЦ” и касаторът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа за период 18.12.2017 г. – 18.06.2018 г. в размер 4 933,14 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: възниква ли спор за това, подходяща ли е дадена длъжност за трудоустрояване, когато трудоустроеният работник откаже да подпише предложено от работодателя допълнително споразумение за заемане на тази длъжност, без да направи изрично изявление, че тази длъжност не отговаря на здравословното му състояние; длъжен ли е работодателят да сезира здравните органи с оглед преценката подходяща ли е дадена длъжност за негов трудоустроен работник в хипотезата на чл.317 ал.3 КТ във всеки един случай или такова задължение възниква само ако работникът мотивирано откаже да заеме предлаганата му длъжност; достатъчно доказателство ли е за факта на оставане на работника без работа за период от 6 месеца след незаконно уволнение липсата на вписване на започването на друга работа в трудовата му книжка. Касаторът счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдение за очевидна неправилност на обжалваното решение, без да излага конкретни съображения.
Ответната страна Н. Д. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд. Той приел, че няма акт на работодателя за трудоустрояване, а има предложение за подписване на допълнително споразумение между него и работник, а отказът да бъде сключено такова не е уволнително основание. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество, заемала е длъжността „контрольор, пощ. служба/Експлоатационна служба РСЦ”. С експертно решение на ТЕЛК от 13.06.2017 г. й е определена 100 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.06.2018 г. и са посочени противопоказани условия на труд – психофизическо пренапрежение и токсични вещества. Органът на медицинската експертиза е дал заключение, че ищцата може да изпълнява функциите на заеманата от нея длъжност при спазване на противопоказаните условия на труд. С последващо решение на ТЕЛК от 08.11.2017 г. като противопоказано условие на труд по отношение на ищцата е посочено и среда с йонизиращи лъчения. На 27.11.2017 г. ответникът предложил на ищцата да подпише допълнително споразумение към трудовия договор между тях, по силата на което вместо досегашната си длъжност да заеме за неопределено време длъжността „касиер, гише в съобщенията (ПС 1 кат.)”. Ищцата отказала да подпише това споразумение и подала жалба срещу решението на ТЕЛК от 08.11.2017 г., в което йонизиращите лъчения са посочени като противопоказани условия на труд. На 13.12.2017 г. работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 18.12.2017 г., поради отказа на работника да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. С решение от 31.01.2018 г. НЕЛК отменила решението на ТЕЛК от 08.11.2017 г. и върнала преписката на ТЕЛК за произнасяне. На 29.05.2018 г. ТЕЛК издала ново решение, с което на ищцата е определена 100 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.06.2018 г. и като противопоказани условия на труд са посочени само психофизическо пренапрежение и токсични вещества. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че между страните по делото не е налице спор за трудоустрояване, тъй като работодателят не е предложил на работника длъжност, подходяща за състоянието му. Той е предложил на работника промяна в трудовия договор по взаимно съгласие, като търсил съгласие от работника за премине на друга длъжност и то не за срока на неработоспособността, а за неопределено време. Съдът посочил, че отказът да се даде такова съгласие не е спор за трудоустрояване, нито ищцата е била длъжна да мотивира този си отказ. Работодателят не е искал мнението на здравните органи дали предложената от него длъжност е подходяща за ищцата, нито пък самите здравни органи са предписали преместване на ищцата на друга длъжност. След като тези органи са намерили заеманата от ищцата длъжност за подходяща за състоянието й, тя не може да бъде принудена да заеме друга длъжност, нито отказът й да стори това дава основание на работодателя да прекрати едностранно трудовото й правоотношение. Затова съдът намерил уволнението за незаконно и го отменил, като възстановил ищцата на заеманата преди извършването му длъжност. По предявения осъдителен иск съдът посочил, че при извършен оглед на трудовата книжка на ищцата установява, че тя е останала без работа до 09.10.2018 г. включително, поради което ответникът следва да й заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. На тях въззивният съд не е дал отговор, защото той е приел от фактическа страна, че не е налице трудоустрояване. Такова не извършва работодателя, а органите на медицинска експертиза на работоспособността (чл.1 от Наредба за трудоустрояване) и по принцип за определен срок. В случая тези органи изрично са посочили, че работникът може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на противопоказаните условия на труд. Среда с йонизиращи лъчения не е противопоказана за ищцата, поради което тя се явява трудоустроена на същото работно място, което е заемала преди издаване на предписанието. Работодателят не е предприел мерки за изпълнение на предписанията на компетентните органи, а е предложил на ищцата с договор помежду им да заеме друга длъжност, а отказът да се сключи такъв договор не съставлява уволнително основание. При тези мотиви на инстанцията по същество въпросите кога дадена длъжност се явява подходяща за трудоустрояване и длъжен ли е работодателят да сезира здравните органи за преценка на това обстоятелство нямат отношение към резултата, до който стига обжалваното решение. В него е прието, че действия по трудоустрояване работодателят не е следвало да предприема и не е предприел.
Процесуалноправният въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК, изрично е прието, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца. В това отношение казуалната практика на Върховния касационен съд също няма колебания (виж решение № 409/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 2667/ 2013 г., ІV г.о., и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос). Тази практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което и по процесуалноправния въпрос няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на това решение. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за възможна очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си други твърдения извън поставените правни въпроси, които според него са получили неправилен отговор в обжалваното решение. След като два от въпросите са неотносими, а по третия въззивното решение е съобразено с установената практика, обжалваният акт не може да е очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 316 от 24.10.2018 г. по гр.д.№ 1297/ 2018 г.
ОСЪЖДА „Български пощи” ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Н. А. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 840 лв (осемстотин и четиридесет лева) разноски за касационното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: