15
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 28.05.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4760 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3622/13.03.2018г., подадена от „Булгарконтрола“ЕООД със седалище и управление [населено място], [община], представлявано от управителя А. А. А., приподписана от упълномощения от дружеството адвокат М. О., срещу решение №V-139/02.02.2018г., постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав по в.гр.д.№937/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по отношение на „Булгарконтрола“ ЕООД, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е собственик на терен с площ от 40329кв.м., при граници по А. №………. от 16.11.1994г.: от изток-улица, от запад-улица, от север-улица и от юг-гора, който терен включва изцяло следните поземлени имоти, съобразно одобрената със заповед на изпълнителния директор на АГКК РД………../09.12.2008г. и влязла в сила на 10.03.2009г. кадастрална карта на [населено място]: ПИ с идентификатор ……….. с площ от 2108кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв….; ПИ с идентификатор …. с площ от 543кв.м., за който имот е отреден УПИ ….. в кв………..; ПИ с идентификатор ………. с площ от 2240кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв…..; ПИ с идентификатор …….. с площ от 580кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв….; ПИ с идентификатор ………. с площ от 606кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв….; ПИ с идентификатор ………. с площ от 2824кв.м., за който имот са отредени УПИ … и УПИ … в кв….; ПИ с идентификатор …….. с площ от 667кв.м., за който имот е отреден УПИ …. в кв…..; ПИ с идентификатор ………. с площ от 177кв.м., за който имот е отреден УПИ …. в кв…………; ПИ с идентификатор ………. с площ от 826кв.м., за койот имот е отреден УПИ… в кв……; ПИ с идентификатор ……… с площ от 624кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв………; ПИ с идентификатор ……….. с площ от 556кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв……….; ПИ с идентификатор ………. с площ от 631кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв…………; ПИ с идентификатор ………… с площ от 581кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв…………; ПИ с идентификатор ………….. с площ 443кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв…..; ПИ с идентификатор……….. с площ от 453кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв…..; ПИ с идентификатор ……….. с площ от 504кв.м., за който имот е отреден УПИ …в кв………..; ПИ с идентификатор ……… с площ от 785кв.м., за който имот е отреден УПИ …. в кв….; ПИ с идентификатор ………. с площ от 947кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв…………; ПИ с идентификатор …………. с площ от 947кв.м., за който имот е отреден УПИ … в кв………….; ПИ с идентификатор ……….. с площ от 790кв.м., за който имот е отреден УПИ …. в кв………..; ПИ с идентификатор ……… с площ от 367кв.м., за който имот е отреден УПИ ………. в кв……….; както и на реални части от 12 поземлени имота с идентификатори съобразно скица-приложение №2 и приложение №3 към СТЕ на в.л.М.; както и на построените в този терен сгради: сграда с идентификатор ……….. със застроена площ от 23кв.м. с брой етажи 1, с предназначение: складова база, склад; сграда с идентификатор ………… със застроена площ 359кв.м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда; сграда с идентификатор ………….. със застроена площ от 291кв.м., брой етажи:1, предназначение: за битови услуги; сграда с идентификатор ……….. със застроена площ 113кв.м., броя етажи:1, предназначение: складова база, склад; сграда с идентификатор ………… със застроена площ 489кв.м., брой етажи:4, предназначение: курортна, туристическа сграда; сграда с идентификатор ………….. със застроена площ 495кв.м., брой етажи: 4, преназначение: курортна, туристическа сграда; сграда с идентификатор …………. със застроена площ 502кв.м., брой етажи: 4, предназначение: курортна, туристическа сграда; сграда с идентификатор ……………….. със застроена площ 121кв.м., броя етажи: 1, предназначение: курортна, туристическа сграда; сграда с идентификатор ……………. със застроена площ 176кв.м., брой етажи: 1, предназначение: курортна, туристическа сграда; сграда с идентификатор …………….. със застроена площ 169кв.м., брой етажи:1, предназначение: курортна, туристическа сграда; сграда с идентификатор ………………………. със застроена площ 1172кв.м., брой етажи:1, предназначение: сграда за битово хранене; сграда с идентификатор ……………. със застроена площ 193кв.м., брой етажи:1, предназначение: складова база, склад и „Булгарконтрола“ ЕООД е осъдено да предаде на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД владението върху недвижим имот-терен с площ от 34480кв.м. съобразно скицата-геодезическа снимка към основното заключение на вещото лице инж.М., включващ част от поземлените имоти, признати за собствени на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. Предявеният от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу „Булгарконтрола“ ЕООД по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен в осъдителната част /частта за предаване на владението/ по отношение на терен с площ от 5849кв.м., представляващ разликата между претендираните 40329кв.м. и уважената площ от 34480кв.м., за която съдът е приел за доказано, че е владяна от „Булгарконтрола“ ЕООД към момента на завеждане на иска. На основание чл.59 ЗЗД „Булгарконтрола“ ЕООД е осъдено да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД сумата от 9900лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти, част от обща сума от 5 000 000лв.
В изложението към подадената от „Булгарконтрола“ ЕООД касационна жалба се поддържа на първо място, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение второ ГПК – обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по иск, който не е бил предявен пред първата инстанция. Според касатора в исковата молба „ПРО“ЕАД е твърдяло, че притежава правото на собственост върху процесните имоти въз основа на правоприемство от ДФ“Социален отдих“-София, клон П., едва пред въззивния съд в изпълнение на дадени указания за конкретизиране на придобивното основание е уточнило, че е станало собственик по силата на извършена от НОИ непарична вноска в капитала му, т.е. изнесено е твърдение за различен праводател, т.е. за различна правна сделка, в резултат на която се твърди, че е придобито спорното имущество. И тъй като именно този иск, основан на твърдения за правоприемство от НОИ, е разгледан от въззивния съд, касаторът счита обжалваното решение за недопустимо.
Касаторът поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложени второ ГПК и поради липсата на процесуална легитимация на ответника по иска /“Булгарконтрола“ ЕООД/ в частта, с която съдът е приел за установено, че „ПРО“ЕАД е собственик на част от процесните имоти /ПИ с идентификатори …………..; ……………; …………; ………..; …………; …………; ……….; ……….; ……….; ………..; ………. и ……….., тъй като в мотивите на съдебното решение е посочено, че съдът намира за недоказана пасивната легитимация на ответника по отношение на тези имоти, като в същото време е уважил иска в установителната част. Счита, че при липса на пасивна процесуална легитимация на ответника съдът е следвало да прекрати производството по делото.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение второ ГПК в частта, с която съдът се е произнесъл по ревандикационния иск за сгради с идентификатори …………. и …………, за които поддържа, че не са били предмет на заявения пред Районен съд-Царево иск. Излага съображения, че в исковата молба ищецът е посочил, че претендира правото на собственост върху описаните в А. №…./16.11.1994г. сгради, които са идентифицирани по действащата кадастрална карта от назначената от въззивния съд СТЕ, за които само счита иска за допустим.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
-за задължението на въззивния съд да обсъди всички, направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, тъй като въззивният съд не е обсъдил въпроса дали има извършен апорт на процесните имоти в „ПРО“ЕАД по направените от „Булгарконтрола“ЕООД възражения; осъдил е „Булгарконтрола“ ЕООД да заплати обезщетение по чл.59 ЗЗД без да обсъди довода, че е налице основание за владението, тъй като същото е предадено по силата на сключен между страните предварителен договор и без да е било противопоставено възражение за погасителна давност от другата страна по договора, която давност не се прилага служебно /противоречие с решение №3/06.02.2014г. на ВКС по гр.д.№5459/2013г. на Първо ГО; ТР №4/14.03.2015г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС; ППВС №7 от 27.12.1965г.; решение №173/03.01.2016г. на ВКС по т.д.№1689/2015г. на Второ ТО; решение №15/30.01.2015г. на ВКС по гр.д.№4604/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №69/09.07.2015г. на ВКС по гр.д.№1582/2014г. на Четвърто ГО/;
-дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление /с оглед приложението на чл.17а ЗППДОП/отм./ може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран /противоречие с решение №16/08.02.2013г. на ВКС по гр.д.№621/2012г./;
-допустими ли са при приложението на ГПК/отм./ в редакцията му от ДВ.бр.53 от 30.06.2007г., нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ заседание и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното ? процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото /противоречие с т.7 на ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/. Наличието на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос касаторът обосновава с искането си да се допусне съдебноикономическа експертиза за установяване наличните за процесните имоти и сгради записи в счетоводната документация на ДФ“Социален отдих“, НОИ и „ПРО“ЕАД, което е оставено от въззивния съд без уважение.
-от кой момент настъпва вещно-транслативния ефект при отчуждаване по чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./ след изменението с Изв.бр.54 от 1956г. – по силата на самия план или след заплащане на обезщетение /противоречие с решение №22/29.06.2010г. на ВКС по гр.д.№3599/2008г. на П. ГО; решение №671/11.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1717/2009г. на Първо ГО; решение по гр.д.№1451/1969г. на ВС/.
Касаторът поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложим ли е редът, установен в Търговския закон, за извършване на непарична вноска в капитала на дружество с изцяло държавно участие в капитала, в случаите, когато не се касае за преобразуване на държавно предприятие по смисъла на ЗППДОП/отм./, а за възникване на ново търговско дружество по смисъла на ТЗ.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното решение. Счита, че това основание за допускане на касационно обжалване е налице, тъй като:
-в нито един от представените по делото и цитирани в касационната жалба диспозитивни документи процесната земя не е спомената, нито индивидуализирана, а съдът е приел, че в тях се визира именно процесния имот;
-въззивният съд е уважил исковете, приемайки, че процесните имоти са станали държавна собственост през 1958г. по силата на извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ/отм./, констатирайки, че е извършено плащане на отчуждената земя, но по делото няма нито един документ за извършена оценка на отчуждаваната земя, а е представена само декларация от собствениците от 25.01.1958г., че са съгласни местата им да бъдат заменени с други такива, а трайните насаждения да им бъдат заплатени, но е приет само протокол за оценка на трайните насаждения, докато земята нито е била оценявана, нито заплащана.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез процесуалните си представители адв.Е. Д. и адв.Т. К., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
„ПРО“ ЕАД е предявило срещу „Булгарконтрола“ ЕООД иск за признаване право на собственост и предаване владението по реда на чл.108 ЗС върху процесните недвижими имоти, като в исковата молба твърди, че е собственик на тези имоти въз основа на правоприемство от ДФ“Социален отдих“ – клон П., осъществило се въз основа на решение №775/2006г. /в което имотът е описан като Почивен дом „Ч.“/ и решение №882/2006г. на МС, както и решение №41/2006г. на НС на НОИ. В исковата молба се поддържа, че ДФ“Социален отдих“ е получила имота въз основа на протокол №26/28.12.1957г. на ОНС-Б. и протокол №7/11.03.1994г. на ЕСКИТЕ-гр.Ц..
Приемайки, че е налице неяснота в твърденията на ищеца по фактите, от които извежда придобивното си основание, както и относно конкретизирането на процесния имот, въззивният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал на „ПРО“ЕАД указания да конкретизира претендирания имот чрез посочване на характеристиките му по одобрената кадастрална карта на [населено място] /идентификатори/ и за конкретизиране на придобивното основание. В изпълнение на дадените му указания, предявилото иска дружество с молби вх.№10907/07.07.2016г. и вх.№174/453/16.11.2016г., е уточнило, че искът е предявен за недвижим имот /земя и сгради/, находящи се в землището на [населено място], съставляващ терен, предназначен за „Спортно-оздравителен комплекс „Ч.“ с площ около 36 дка, при граници по А. №…. от 16.11.1994г., като е посочил и идентификаторите на земята и сградите, които претендира. По отношение на придобивното основание дружеството е уточнило, че е придобило правото на собственост върху имота с внасянето му като непарична вноска /апорт/ от НОИ при учредяване на дружеството, като на НОИ държавата е прехвърлила имота на основание §5 ПЗР на Закона за фонд обществено осигуряване /отм./, каквито фактически твърдения се съдържат и в първоначалната искова молба с оглед посочените в нея решения на МС и НС на НОИ.
Извършеното по този начин определяне на спорния предмет според настоящия състав не сочи на съмнение за недопустимост на обжалваното решение в поддържания от касатора смисъл. В съответствие със задължителната практика на ВКС /т.4 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2001г./ въззивният съд, констатирайки нередовност на исковата молба, е дал указания на предявилото иска дружество за отстраняването ?. И доколкото в съдебната практика не съществува съмнение, че неясните фактически твърдения за основанието, на което ищецът поддържа, че е придобил правното на собственост, съставляват нередовност на исковата молба, тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение второ ГПК не може да бъде споделена. Още повече, че с направеното пред въззивния съд уточнение „ПРО“ЕАД не въвежда ново придобивно основание, както поддържа касаторът. Решенията на МС и НС на НОИ са посочени още в исковата молба като актове, от които предявилото иска дружество извежда правата си, а неточното посочване, че тези актове удостоверяват права на ДФ“Социален отдих“ е поправено в производството пред въззивния съд по предвидения в ГПК ред.
В обжалваното решение е посочено, че конкретизирането на имота чрез посочване на идентификаторите на отделните му части е извършено след изслушване на заключението на в.л.М. по назначената от съда СТЕ, в което тези идентификатори са посочени. С оглед на това и предвид обстоятелството, че кадастралната карта на [населено място] е одобрена в хода на производството по делото, настоящият състав приема, че и в тази насока не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложение второ ГПК. Соченото от касатора обстоятелство, че част от сградите, имащи самостоятелни идентификатори, не са посочени в А. №…../16.11.1994г., не обосновава извод за произнасяне по непредявен иск /за незаявени в исковата молба имоти/, тъй като сградите с идентификатори ………… и ………….. представляват складове, за които е установено, че не представляват самостоятелни обекти на право на собственост, а части от сгради, описани в А. №…./16.11.1994г. Изводът на въззивния съд, че макар да имат самостоятелни идентификатори, като части от сгради, описани в А., и тези постройки се сключват в спорния предмет, така както същият е очертан в исковата молба и молбите-уточнения, съответства на трайно установената практика на ВКС / решение №727/28.10.2010г. по гр.д.№1880/2009г. на І ГО на ВКС; решение №147/17.03.2011г. по гр.д.№377/2010г. на І ГО на ВКС и др., в които се приема, че след като имотът е бил индивидуализиран според статута му към момента на предявяването на иска, а в хода на съдебното дирене и по действуващия план, то той е достатъчно индивидуализиран, поради което исковата молба е била редовна и това не е процесуална пречка за постановяване решение по съществото на спора. Посочването на имота с актуалния му статут в решението не би било еднозначно с произнасяне по непредявен иск. Описанието на спорния имот с едни или други индивидуализиращи белези и допълнителната им конкретизация не е равнозначна на предявяване на нов иск за друг имот/. Същото разрешение важи и по отношение на уточнението на исковата молба, изразяващо се в посочване на идентификаторите на земята и сградите по действащата кадастрална карта, както и идентификацията на земята по действащия ПУП.
По отношение на част от сградите / ПИ с идентификатори ………; …………; …………..; …………….; ………….; …………; …………….; …………..; ………….; …………; ……….. и …………./ въззивният съд е приел, че са собственост на „ПРО“ЕАД, но фактическата власт върху тях не се упражнява от дружеството-ответник по предявения иск „Булгарконтрола“ ЕООД, т.е. че не е доказана пасивната легитимация на дружеството-ответник. С оглед на това въззивният съд е приел, че по отношение на тези имоти следва да бъде отхвърлен искът за предаване на владението. Този извод съответства на разясненията, дадени в мотивите към т.2А на ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, че ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационен иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив отхвърли второто искане за правна защита за предаване владението на имота. Именно тези разяснения в случая следва да намерят приложение, тъй като между страните съществува спор за принадлежността на правото на собственост и по делото не е установено ответникът по предявения иск „Булгарконтрола“ ЕООД да е признало правата на „ПРО“ЕАД върху тези имоти.
В обжалваното решение е прието за установено от представените по делото доказателства, че с решение на ИК на Приморски народен съвет на ЦС на професионалните съюзи /ЦСПС/ е отстъпен терен за строеж на младежки лагер /протокол №19 от заседание на ИК на Приморски НС от 12.09.1957г./, като местата на собствениците да бъдат заменени от ИК, а трайните насаждения – заплатени от инвеститора. Прието е също така, че с решение от 28.12.1957г. ИК на ОНС-Б. е дал съгласие да бъдат отредени за изграждане на летовищни комплекси терени, между които и на ЦСПС – протокол №16/, като по делото е представен и протокол от заседание на комисията, назначена със заповед №236/13.10.1957г. на председателя на ОНС-Б., в който е извършена оценка на лозята и трайните насаждения в полските имоти, отчуждени за държавно и обществено ползване, в който е посочено също така, че имотите ще бъдат заменени с ниви. Взети са предвид и данните, съдържащи се в представеното по делото писмо от ОНС-Б. до ЦС на ОРПС и до Министерство на комуналното стопанство и приложена към него декларация от 25.01.1958г., подписана от 9 лица, собственици на „места в П., посадени с лозя“, които са декларирали, че са съгласни местата им в землището на [населено място] да бъдат отнети за постройки на почивни станции на ЦСПС като бъдат заменени с други такива, а трайните насаждения им бъдат заплатени от ЦСПС, както и данните, съдържащи се в писмо до ЦСПС-управление на почивните домове с №218 от 06.02.1958г., удостоверяващо, че преведената от ЦСПС сума от 5934лв. е била получена-изтеглена е от банката и срещу редовни документи е извършено плащане на лицата, предмет на писмо №576/31.01.19.58г. и протокола. С оглед тези данни въззивният съд е приел, че теренът е бил надлежно отчужден – прието е, че изграждането на младежкия лагер на ЦСПС представлява мероприятие по смисъла на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./, както и че процедурата по отчуждаването на терена и по предоставянето му съгласно улично-регулационния план е изпълнена – отчуждаваните лозя и хармани са били оценени, сумите са преведени от ЦСПС и изплатени на лицата.
Този извод на въззивния съд съответства изцяло на трайно установената практика на ВКС, че за настъпването на отчуждителния ефект при действието на ЗПИНМ/отм./ е необходимо удостоверяване плащането на дължимото срещу отчуждените имоти обезщетение, посочена и от касатора, данни за което се съдържат в представените по делото доказателства. И доколкото по делото не са събрани доказателства за противното, т.е. доказателства, опровергаващи установеното от посочените в решението на въззивния съд писма и протоколи, то тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос от кой момент настъпва вещно-транслативния ефект при отчуждаване по чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./ след изменението с Изв.бр.54 от 1956г. – по силата на самия план или след заплащане на обезщетение не може да бъде споделена. Още повече, при липса на надлежно отчуждаване биха били налице предпоставки за възстановяване правото на собственост в патримониума на лицата, от които същото е било отнето, и доколкото касаторът не претендира да притежава самостоятелни права върху имота към момента на отчуждаването, според трайно установената практика на ВКС оспорването на правата на предявилото иска дружество е и недопустимо.
Въз основа на заключенията на изслушаните по делото СТЕ, включително две от вещи лица-геодезисти, въззивният съд е проследил действието на всички кадастрални и регулационни планове, засягащи процесния имот и е приел, че от североизток и юг границите на имота по отреждането за временния лагер на ЦСПС от 1958г., по регулацията от 1962г. и по действащата кадастрална карта и по геодезическото заснемане почти съвпадат, докато западната граница се различава /СТЕ на в.л.Л., Б. и К., на в.л.М., на в.л.Р./. По отношение площта на отредения през 1958г. терен за младежки лагер на ЦСПС въззивният съд е кредитирал основното и допълнителното заключение на в.л.М., прието във въззивното производство, съгласно които теренът е с площ „приблизително 42 дка“. Тези заключения са кредитирани поради използвания от в.л.М. метод /чрез оцифряване на извадките от различните планове и трансформирането им в единна координатна система/, както и поради обстоятелството, че три от сградите, намиращи се в момента извън оградената част от 34 480кв.м., но в границите на посочения от в.л.М. терен по скицата от 1958г., в кадастралния план от 1962г. са заснети в границите на терена, ограден за почивна база, т.е. към 1962г. теренът, в който е изградена почивната база е бил приблизително в границите на отредения през 1958г. терен, който е с площ по-голяма от 35 дка.
Прието е, че с отчуждаването на имотите от физическите лица теренът е станал държавна собственост, поради което и построените върху него сгради също са станали държавна собственост по силата на чл.92 ЗС.
Взето е предвид, че по силата на ПМС №10 от 13.04.1973г. процесните имоти са преминали за стопанисване и управление в ДСО“Отдих и туризъм“-Б., че съгласно т.14 от Разпореждане №12 от 08.11.1977г. на МС К. за отдих и туризъм е закрит и почивните станции за отдих на трудещите се са предадени безвъзмездно на ЦСПС за стопанисване и управление чрез създаденото към ЦСПС Управление „Почивно дело и курортно лечение“, че с Разпореждане №1 от 12 февруари 1988г. на МС за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха /ДВ.бр.19 от 1988г./, т.6, буква „а“ на основата на Управление „почивно дело и курортно лечение“ към ЦСБПС е образувано като юридическо лице Обединение „Почивно дело и курортно лечение“-София, което поема активите и пасивите по баланса към 29.02.1988г., както и другите права и задължения на Управление „Почивно дело и курортно лечение“ към ЦСБПС, като видно от Приложение №4 към т.6 /“Списък на предприятията в състава на комплекси „Балкантурист“, Обединението „Почивно дело и курортно лечение“ и Строително-търговско обединение „Туристинженеринг“/, в Обединение „Почивно дело и курортно лечение“ преминава и Курортен комплекс-П. /раздел IV, т.7/. Взето е предвид също така, че със заповед №36/26.03.1991г. на министъра на труда и социалните грижи е взето решение да образуване на фирма с държавно имущество с наименование „Социален отдих“, която поема съответната част от прекратените организации, като съгласно Приложение №1 и т.23 от Приложение №2 процесният имот в [населено място] преминава за стопанисване и управление към ДФ“Социален отдих“. Взето е предвид също така, че ДФ“Социален отдих“ е регистрирана с решение от 27.01.1991г. по ф.д.№8013/1991г. на СГС, като с А. №…./16.11.1994г. държавата е удостоверила при условията на чл.6 и чл.79 ЗС, чл.81 НДИ, Протокол №… от 28.12.1957г. но ОНС-Б. и Протокол №…/11.03.1994г. на ЕСКИТЕ-Ц. възникналото вече право на собственост върху имота, подробно описан в акта. Прието е, че извършеното с А. удостоверяване на правото на собственост е надлежно, доколкото истинността на същия е оспорена само по отношение верността на съдържанието и то поради неточности в попълването на бланката, без да е оспорена автентичността, още повече, че заявеното от ищеца придобивно основание не е А. №…./16.11.1994г.
С оглед приетото за доказано обстоятелство, че държавата е придобила собствеността върху терена от 42 дка и построените в него междувременно сгради, въззивният съд е приел, че предоставянето на почивните станции за отдих и туризъм на трудещите се, вкл. процесния имот на различните организации /ДСО“Отдих и туризъм“, ЦС на Б. – Управление „Почивно дело и курортно лечение“, Обединение „Почивно дело и курортно лечение“/ е за стопанисване и управление, което е и изрично посочено във всеки един от изброените актове. Прието е също така, че и на ДФ“Социален отдих“ имотът е предоставен за стопанисване и управление като е останал държавна собственост.
Този извод на въззивния съд е основан на цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за предоставянето на имота за стопанисване и управление на различни стопански организации, включително и А. №…………./16.11.1994г, съдържащ данни за индивидуализацията му, както и на заключенията на изслушаните по делото експертизи, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление /с оглед приложението на чл.17а ЗППДОБ/отм./ може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран. На първо място по причина, че в соченото от касатора решение №16 от 08.02.2013г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№621/2012г. е прието, че при оспорване на твърдение по приложението на чл.17а ЗППДОП/отм./ от насрещната страна, изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление, може да се основава на доказателства, в които имотът не е напълно индивидуализиран /по местоположение, поне три граници /съседи/, евентуално площ/, но за който са посочени отделни индивидуализиращи белези, които да дадат възможност на съда да извърши съвкупна преценка, която да обоснове извода му, че именно процесния имот е идентичен с този, за който се твърди, че е предоставен за стопанисване и управление, в какъвто смисъл е и извършената от въззивния съд преценка в обжалването решение. Още повече, че „ПРО“ЕАД основава правата си на извършен апорт при учредяване на дружеството, а не на пряко правоприемство от изброените във въззивното решение стопански предприятия и други правни субекти, на които имотът е бил предоставен само за управление и стопанисване и които в този смисъл не биха и могли да се легитимират като собственици на имота и това е изрично посочено в обжалваното решение. С оглед на това следва да се приеме, че така поставеният въпрос няма такова значение за крайния изход на спора, което да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл по въпроса по приложението на чл.17а ЗППДОП/отм./, както и по въпроса допустими ли са при приложението на ГПК/отм./ в редакцията му от ДВ.бр.53 от 30.06.2007г., нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ заседание и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представян, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното ? процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото /противоречие с т.7 на ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/, който касаторът свързва с искането си да се допусне съдебноикономическа експертиза за установяване наличните за процесните имоти и сгради записи в счетоводната документация на ДФ“Социален отдих“. Още повече, че принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към патримониума на едно юридическо лице може да се установи не само въз основа на записи в счетоводната му документация, в какъвто смисъл е и изводът на въззивния съд, основан на последователното проследяване на актовете по образуване на правните субекти, на които държавата в периода след изграждането на почивната база е предоставяла същата за управление и стопанисване.
Взето е предвид, че с имуществото, преминало в патримониума на НОИ съгласно §5 ПЗР на ЗФОО, включително процесния имот в [населено място], с Решение на Надзорния съвет на НОИ от 10.12.1997г. е учредено еднолично акционерно дружество „Профилактика, рехабилитация и отдих“, което е вписано в регистър на търговските дружества на СГС с решение №1 от 27.01.1998г. по ф.д.№18429/1997г. Прието е, че по този начин „ПРО“ЕАД е придобило правото на собственост върху процесния имот в резултат на апортиране от НОИ като едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество, което е установено с решението на Надзорния съвет на НОИ и решението на СГС за вписване на дружеството в търговския регистър.
Според настоящия състав с оглед характера на апорта като разпореждане с право на собственост върху недвижим имот, което се извършва по реда на ТЗ /в този смисъл съображения се съдържат в мотивите към т.5 на ТР №7/24.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС; решение №219/05.12.2016г., гр.д.№2215/2016г., Първо ГО на ВКС и др./ и представлява подлежащо на вписване по реда на ТЗ обстоятелство, изводът на въззивния съд за правните последици от това разпореждане /учредителен апорт/, както и за