О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
[населено място], 04.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 932/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 396, ал.2 и чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №137 от 4.02.2014г., постановено по ч.т.дело №1025/2013г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу [фирма] – [населено място] чрез налагане на запор върху банкови сметки, подробно описани в определението на съда, след отмяна на определение на Районен съд – Стара Загора, с което молбата за обезпечение на бъдещ иск е отхвърлена като неоснователна. Частният касатор [фирма] релевира оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и за необоснованост. Съдът не е извършил проверка на допустимостта на исковете преди премине към проверка за наличие на тяхната вероятна основателност. Позовава се на нарушение на чл.130 във връзка с чл.390 ГПК. Поддържа, че вземането на фактура №124 от 1.11.2013г. не е ликвидно и изискуемо. Позовава се на нарушение на чл.391, ал.1, т.1 ГПК – допуснато е обезпечение на искове, които не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси: 1.може ли съдът да допусне обезпечение на бъдещ иск за заплащане на СМР по договор, при положение, че ищецът не е установил допустимост на исковете, като не е доказал приемане на работата от възложителя чрез двустранно подписан протокол образец 19 и фактура за извършената работа от оправомощени лица; 2. може ли съдът да приеме, че са налице убедителни доказателства за основателността на иска /двустранно подписани/ въз основа на акт обр.19 и фактура №124 за извършени СМР подписани за възложител от лице, което не е установено качеството му на технически ръководител на обекта и представителната му власт на дружеството – ответник; 3. може ли да се обоснове обезпечителна нужда , при условие, че молителят не е установил приемането от възложителя на извършените СМР, описани в протокол обр. !_ и представянето на фактура №124 от 1.11.2013г. на възложителя – дружеството частен жалбоподател за да настъпи падеж на плащане. Въпросите са поставени при допълнителния критерий – противоречие с практиката на ВКС по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение като неправилно.
Ответникът по частната касационна [фирма] чрез адв. С. Р. С. изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба, тъй като обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Позовава се и на ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. В случая е приложима разпоредбата на чл. 396, ал.2 / ДВ бр. 100 от 2010г./. На касационен контрол, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, подлежи определението на въззивния съд, който след отмяна определение на първоинстанционен съд, допусне обезпечение на иска. Изменението на закона е след постановяване на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, което запазва действието си само по отношения на определения на въззивен съд, с които се потвърждава определение на първоинстанционен съд – за оставяне без уважение на молбата за допускане на обезпечение или с което се допуска обезпечение на иск.
Старозагорският окръжен съд е извършил преценка на представените писмени доказателства – акт. Образец 19 и фактури, удостоверяващи създадена облигационна връзка между страните по делото по договор за изработка. Съдът е приел, че в обезпечителното производство не може да се извършва преценка на доказателствата по делото – от кого са подписани протоколите обр. 19 и дали възложителят е възразил след узнаването. От приетите по делото доказателства, се установява ликвидност и изискуемост на вземането на изпълнителя по договора за изработка, поради което е налице обезпечителна нужда за ищеца по бъдещия иск да осъществи правата си при евентуално положително решение на съда.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
В производството по чл.390 ГПК съдът извършва преценка представените с молбата писмени доказателства достатъчни ли са да обосноват извод за вероятна основателност на бъдещия иск, налице ли обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка адекватна ли е на обезпечителната нужда.
Първият от формулираните въпроси няма съдържанието на въпрос обуславящ изхода от произнасянето по молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като формулирания въпрос има отношение към основателността на иска, а не към неговата недопустимост.
Доколкото въззивният съд е приел, че в производството по чл. 390, ал.1 ГПК съдът не може да извършва проверка на писмените доказателства, когато са оспорени от ответника относно факта на подписването им от лице без представителна власт, респ. приемането на извършената работа, вторият и третият от въпросите не обосновават основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това частният касатор не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определенията по чл.274, ал.3 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивно определение не формират задължителна за съдилищата съдебна практика по процесуалния въпрос по които са постановени / ТР №2/2011г. по т.дело №2/2010г. на ОГТК на ВКС/. С определение № 229 постановено по ч.гр.д. № 5/2012г. състав на ГК на ВКС се е произнесъл по процесуален въпрос за доказателствената тежест за установяване на вероятната основателност на предявения иск, от значение за приложението на чл.391 ГПК. С определението е прието, че когато ответникът е представил писмени доказателства, преценката за вероятната основателност на иска на ищеца се прави и въз основа на тях и след като са оспорени от ищеца, то обезпечението трябва да се допусне при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК след внасяне на гаранция.
С определение №826 по ч.т.д. 3887/2013г. състав на ВКС, ТК се произнесъл по процесуалноправен въпрос за допускане на обезпечение на иск при нередовна искова молба, какъвто не е настоящия случай, поради което не е налице противоречия на обжалваното определение с това цитирано от частния касатор определение.
В заключение, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК определението на СтОС не се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №137/4.02.2013г., постановено по ч.т.дело №1025/2014г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.4 – да заплати на [фирма] със седалище и адрес [населено място] разноски 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: