О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 272
гр. София, 04.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1505 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Г. срещу решение №71 от 12.01.2015 г. по в.гр.д.№2573/2014 г. на ОС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №2240 от 29.05.2014 г. по гр.д.№2836/2013 г. на РС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. А. Г. срещу Х. Х. Б. иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на разликата над сумата от 3 232.87 евро до пълния предявен размер от 7 735 евро, дължима по запис на заповед от 09.06.2010 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№17 625/2012 г. на РС Пловдив.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса „за необходимостта от тълкуване на материалноправните разпоредби в ТЗ, уреждащи записа на заповед и наличие на каузално правоотношение като основание за издаването му”, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и че е от значение за точното прилагане за закона и за развитие на правото. Поставя се и въпросът за задължението на съда да разгледа и обсъди всички събрани по делото доказателства, както и твърдението за наличие на каузално правоотношение, за който въпрос се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №4/2013 г. на ОСГТК.
Ответникът по касация Х. Х. Б. заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издаденият от ответника Б. в полза на ищеца Г. запис на заповед за сумата от 7 735 евро, платим на определен ден, е редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Съобразил обаче, с оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба и приетите по делото доказателства, че между ищеца и ответника съществува и облигационно правоотношение по договор за заем за същата сума, във връзка и за обезпечение на което задължение, е издаден процесният запис на заповед. В този смисъл и предвид представените по делото писмени доказателства за погасяване от ответника на част от задължението му по договора за заем, която част е в размер на сумата от 4 502.13 евро, е достигнал до извод, че дължима по записа на заповед е сумата от 3 232.87 евро.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос за задължението на съда да разгледа и обсъди всички събрани по делото доказателства, както и твърдението за наличие на каузално правоотношение, е решен изцяло в съответствие с константната и задължителна практика на ВКС, обективирана включително и в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно разясненията дадени в т.17 от цитираното ТР, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. От друга страна в задължителната си практика ВКС нееднократно е посочвал, че в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираните разрешения, въззивният съд се е съобразил изцяло – в решението е обсъдено възражението на ответника за наличие на каузално правоотношение и са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изложеното и тъй като друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /въпросът „за необходимостта от тълкуване на материалноправните разпоредби в ТЗ, уреждащи записа на заповед и наличие на каузално правоотношение като основание за издаването му” не съставлява конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда такива въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №71 от 12.01.2015 г. по в.гр.д.№2573/2014 г. на ОС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.