О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№272
София, 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 203/2009 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” ЕАД против определение № 60 от 16.02.2009 г. по в.ч.гр.д. №72 по описа на Русенския окръжен съд за 1009 г., с което се оставя в сила определение от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 3742/2008 г. на Русенския районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на дружеството против К. Т. К. заповед за изпълнение на парично задължение от 10.10.2008 г. и е прекратено производството по делото.
В депозираното съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 във вр. с чл.278, ал.3 ГПК изложение са развити съображения относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, 3 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество. Според жалбоподателя с определението съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, този за правомощията на съда при констатиране на смърт на длъжника преди подаване на заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като поддържа, че произнасянето по него от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така заявено, основанието за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение може да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Независимо от процесуалната й редовност настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 във вр. с чл.275, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането на чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото( какъвто характер има и настоящето определение), касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК изисквания, а именно въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Действително с атакуваното определение е решен съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор, а това е въпросът при смърт на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възникна ли валидно процесуално правоотношение, допустимо ли е процесуалното правоприемство на неговите наследници или образуваното заповедно производство подлежи ли на прекратяване.
Независимо от това не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото повдигнатите въпроси, макар и да касаят нововъведеното заповедно производство, имат принципен характер за гражданското процесуално право въобще и по тях има изобилна, непротиворечива съдебна практика. Последователно в същата е поддържано, че с лице, което преди образуване на съответното производство по ГПК не е съществувало като правен субект, не може да възникне валидно процесуално правоотношение. Неговите наследници могат да станат страна след връчване на волеизявлението за иницииране на съответното производство по ГПК, но не и по силата на процесуалното правоприемство, както е в хипотезата, когато ответната страна, респ. длъжникът, конституиран като надлежна страна е починал по време на процеса. В разглеждания случай не се касае до отстранима нередовност на заявлението за издаване заповед за изпълнение, а до липса на първоначална процесуална легитимация поради неправилно конституиране като ответник на починало лице, от което следва, че поради липса на висящ процес неприложима е и разпоредбата на чл.227 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на възивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 60 от 16.02.2009 г. по в.ч.гр.д. №72/2009 г. на Русенския окръжен съд
Определението не полежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: