О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 07. 06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3500 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] с вх. № 3893 /18.04.2013 г. срещу определение № 84 /02.04.2013 г. по гр.д. № 1359 / 2012 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 22 от 26.01.2012 г. по гр.д. № 484 /2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. цената на иска, посочена в исковата молба, е 10 100 лева, което е обусловило подсъдност като първа инстанция на окръжен съд, че делото вече веднъж е разглеждано от ВКС, поради което следва да се приеме, че е налице висящо производство, че в решението на апелативния съд е написано, че подлежи на обжалване пред ВКС и обжалваното решение е недопустимо поради това, че между страните вече е разрешен идентичен спор.
Насрещните страни С. Н. Б., Р. (Р.) А., И. (според исковата молба, И. в отговора на жалбата) Х. и С. Ф. в писмен отговор на частната жалба оспорват основателността на частната жалба, претендират разноски.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че с обжалваното решение са разгледани обективно (и) субективно съединени искове за парично вземане с цена на всеки отделен иск до 5 000 лева, по отношение на които законодателният контрол е изключен, а обстоятелството, че общата сума е над 5 000 лева, не променя характера на решението като необжалваемо пред касационната инстанция, т.к. критерият е цената на всеки отделен иск. Предишното касационно решение е постановено при предишната редакция на чл.280,ал.2 ГПК, когато на касационно обжалване подлежаха дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Настоящата разпоредба на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от 21.12.2010 г. е процесуална, приложима незабавно и императивна.
Частната жалба е допустима: подадена е в срок (обжалваното определение е съобщено на частния жалбоподател на 08.04.2013 г., а пощенското клеймо върху приложения плик, с който е подадена по пощата, е от 15.04.2013 г.) от страна по делото, която има право да обжалва постановеното определение и е редовна.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на обжалваното определение, към които настоящият състав може да препрати по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК, към тях може да се добави следното:
Доводът на жалбоподателя, че за преценка на допустимостта следва да се съобрази общата стойност на съединените искове, не се основава на правилото, установено с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК и е неоснователен.
Както е приел и съставът на Върховния касационен съд, допустимостта на касационното обжалване се преценява по отношение на всеки отделен иск.
Исковата молба е подадена при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и производството пред първата и въззивната инстанция е проведено по правилата на този кодекс. Съответно правилата на този кодекс са приложими относно преценката дали исковете са оценяеми и каква е тяхната цена.
Предявените и разгледани искове са за парични вземания, съгласно правилото на чл.55,ал.1,б.”а” ГПК от 1952 г. (отм.) те са оценяеми и цената на всеки от тях е в размер на всяка търсена сума.
С исковата молба по гр.д. № 74 /2007 г. на ВТОС първият и четвъртият от четиримата ищци са предявили главни искове с цени по 3 787.50 лева и искове за изтекли лихви с цени по 37.50 лева, а вторият и третият ищци са предявили главни искове с цени по 1 262.50 лева и искове за изтекли лихви с цени по 12.50 лева. В с.з. на 09.11.2007 г. (л.54) ищците са поискали и съдът е допуснал увеличение на исковете за изтекли лихви с по 88.96 лева (за първия четвъртия) и с по 29.65 лева (за втория и третия – за по-малките размери) и да се считат предявени за по 126.44 лева и 42.15 лева. При няколкото разглеждания на делото от първите и вторите инстанции те са се произнасяли по отношение на тези размери, като с последното (обжалвано решение на ВТАС) главните искове са уважени за сумите по 3 207.70 лева и 1 069.24 лева.
Т.е. всеки един от съединените искове на четиримата ищци е за отделни парични вземания в размер на по-малко от 5 000 лева всяко. В случая нито един от тези искове не е обусловен от друг иск с цена над 5 000 лева, нито от неоценяем иск.
Касационната жалба срещу последното въззивно решение е подадена на 01.03.2012 г., самото въззивно решение е постановено на 26.01.2012 г. (след 21.12.2010 г.), следователно допустимостта на касационната жалба се преценява съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на разпоредбата от 21.12.2010 г., в сила от същия ден, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела.
Установените с правната норма на чл.280,ал.2 ГПК критерии за преценка на допустимостта на касационното обжалване са обективни и изчерпателни, нормата е императивна, от което следва, че останалите доводи за незаконосъобразност, които не се основават на установените критерии, а на други, са неоснователни.
От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на направените от тях разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство, е основателно.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 84 /02.04.2013 г. по гр.д. № 1359 / 2012 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о..
Осъжда [фирма] да заплати на С. Н. Б., Р. (Р.) А., И. Х. и С. Ф. сумата 400 (четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.