О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София, 07.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 149 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 845 от 16.12.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 632 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено определение № 52 от 9.11.2016г. на съдия по вписванията при Агенция по вписвания –гр. Добрич, с което е отказано вписване на удостоверения на АВ за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „Алфа банк-клон България”.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т 2 ГПК .
Окръжният съд е приел, че е налице изчерпателно посочване на случаите на вписване в СлВП на актове относно недвижими имоти. Заключил е, че настоящият случай не попада в изрично визираните хипотези на чл. 4 б „а” до б „к” на П., нито е предвидено в друг закон да се вписва по партидата на длъжниците удостоверението за прехвърляне на търговско предприятие, каквото би било удостоверението по чл.263в, ал.1 или чл. 263г, ал.1 от ТЗ. Посочил е, че законодателят е предвидил да се вписва в съответния имотен регистър онова прехвърляне на търговско предприятие или преобразуване на търговско дружество, притежаващо вещно право върху недвижим имот. Логиката на това вписване е да се даде гласност относно притежаваното право на собственост и неговото транслиране в патримониума на приобретателя. За да постанови атакуваното определение, съставът на въззивния съд е констатирал, че предмет на настоящото производство не е отказът за вписване по партида на частния жалбоподател и по партидата на имота на удостоверението, върху които придобива право на собственост по силата на договора за прехвърляне на търговско предприятие. Според окръжния съд, с прехвърлянето на търговското предприятие, приобретателят придобива и всички вземания на отчуждителя, вкл. обременените с ипотека, която следва вземането. Изложени са съображения, че не може да се приложи по аналогия правилото на ч(л.171 ЗЗД при цедиране на вземане, тъй като разпоредбата предвид изчерпателното изброяване не подлежи на разширително тълкуване.
В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписвания за прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна /законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б „и” ПВ (понастоящем б „л”); 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?” Намира, че по формулираните материалноправни въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, а именно: определение № 200/2.11.2016 г. на ОС –Видин, определение № 785/7.12.2016 г. на ОС –Кърджали, определение № 851/7.12.2016 г. на ОС –Враца.
.Относно формулираните въпроси са изложени мотиви в обжалваното определение, но водещи за изхода на спора са първите два въпроса, тъй като те са относими към преценката, дали актът, за който се иска вписването, подлежи на вписване Отговорът на третия въпрос сам по себе си не може да обуслови изхода на спора, ако искането за вписване не е въз основа на акт, подлежащ за вписване.
Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК спрямо първите два въпроса, касационният контрол не следва да бъде допуснат, тъй като крайният извод, че удостоверението на АВ за прехвърляне на търговското предприятие, част от което е вземане, обезпечено с ипотека, не е сред актовете, подлежащи на вписване, е в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, І ТО. В него е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД вр. чл. 4, б „л” П. на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията –Търговски регистър за вписване на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Посочено е, че съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие като съвкупност може да бъде предмет на разпоредителна сделка и в случай, че тази съвкупност включва вземания, обезпечени с ипотека, на основание чл. 171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на тези вземания спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър. Аргументирано е, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени, като липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл. 16, ал. 1 ТЗ, издадено от Агенция по вписвания и удостоверяващо вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя.
Въпреки, че изводът на окръжния съд относно приложението на чл.171 ЗЗД в хипотеза на прехвърляне на търговско предприятие, част от което е обезпечено с ипотека вземане, не съответства на даденото от ВКС разрешение, това не може да доведе до допускане на касационния контрол, доколкото липсва искане за вписване на самия договор за прехвърляне на търговското предприятие. Изводът на решаващия състав за това, че удостоверението не е акт, подлежащ на вписване, е в съответствие с формираната постоянна практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочените от частния жалбоподател определение № 523/6.07.2015 г. по т.д. № 2428/2014 г. на І т.о. на ВКС, определение № 84/20.01.2014 г. по ч.т.д. № 3123/2013 г. на І т.о. на ВКС, определение № 170/25.03.2015 г. по ч.т.д. № 3746/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 673/16.05.2014 г. по гр.д. № 2193/2014 г. на ІV гр.о. на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а решение № 131/26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на І ГО на ВКС не съдържа отговор на поставените въпроси. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с определение № 122/14.03.2017 г. по ч.т.д. № 163/2017 г. на І т.о. на ВКС формираната противоречива съдебна практика е уеднаквена. С оглед изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен контрол, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 845 от 16.12.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 632 по описа за 2016 г. на Окръжен съд- Добрич
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.