4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр.София, 8.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: К. Ю.
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 961 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., подадена от пълномощника – адв. Д.М. срещу въззивно решение № 47 от 11.03.2010г. по гр.д.№ 672/2009г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 5071 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 340/2007г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. З. Д. срещу жалбоподателя иск за сумата 2 559 лв., представляваща стойността на нанесени вреди на наетия обект и вместо него в тази част е постановено друго, с което М. А. М. е осъден да заплати на И. З. Д. сумата 2 559 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, причинени през време на ползването от М. на недвижим имот, представляващ партерен етаж на масивна триетажна сграда, находяща се в[населено място], по сключен между страните договор за наем, прекратен на 7.01.2007 г., ведно със законната лихва считано от 20.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба И. З. Д. е постъпил писмен отговор, в който изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за производството.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и осъди жалбоподателя да заплати на Д. сумата 2 559 лв. въззивният съд е приел, че дължи обезщетение за вредите, причинени през времето на ползването на имота, собственост на ответника по касация.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: допустимо ли е възобновяване висящността на въззивното производство, след като първоинстанционното решение е влязло в сила; за разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.233, ал.1 ЗЗД и по приложението на чл.205, ал.1 ГПК /отм./, както и по материалноправни въпроси: валидно ли е сключен договор за наем по който страните не са осъществили връзка помежду си; при липса на писмени доказателства как следва да се установи в какво състояние се предава и приема наетата вещ; описаните в исковата молба вреди, представляват ли повреди от категорията на обикновеното ползване по предназначение на помещението от наемателя.
Поддържа се, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправните въпроси, а по материалноправните по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приложена е съдебна практика.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва даден правен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата при отчитане на обстоятелството, че разрешението е дадено по конкретно дело което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани. Поставеният от жалбоподателя въпрос относно приложението на чл.51, ал.2 ГПК /отм./ не е обуславящ за изхода на делото, тъй като не е разрешаван от въззивния съд в това производство. По допустимостта на въззивната жалба въззивният съд се е произнесъл в друго производство, по което постановеното определение е влязло в сила. По останалите процесуалноправни въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обосновано противоречивото им разрешаване от съдилищата. Не е приложена съдебна практика даваща друго разрешение на поставените правни въпроси.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените материалноправни въпроси. Въпросът за действителността на договора за наем, за начина на установяване състоянието на отдадената под наем вещ, както и на нанесените повреди на същата не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За приложеното съдебно решение на С. градски съд няма данни да е влязло в сила. По тези въпроси не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или към необходимост от промяна на непротиворечива но погрешна практика, каквито доводи не са развити в изложението, нито са представени съдебни решения, чрез които да се обоснове необходимост от промяна на установената съдебна практика. Нормата на чл.233, ал.1 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, като по приложението й има трайна и непротиворечива практика, която не се нуждае от промяна. Съдът е уважил иска за заплащане на обезщетение за нанесените на наетото помещение вреди, като е приел че между страните по делото е налице валиден наемен договор, че през периода на ползване на наетото от жалбоподателя помещения са нанесени вредите, които съобразно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза са в размер на 2 599 лв. До този извод съдът е стигнал след обсъждане на всички ангажирани доказателства. Останалите доводи са относими към правилността на решението /чл. 281 ГПК/ и не могат да бъдат обсъждани в това производство без преодоляване на изискванията за допускане на обжалването.
На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 100 лв.- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 11.03.2010г. по гр.д.№ 672/2009г. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда М. А. М. от[населено място], [улица], Благоевградска обл. да заплати на И. З. Д. от[населено място], Благоевградска обл., [улица] направените разноски за касационното производство в размер на сумата 100 /сто/ лв.-адвокатско възнаграждение за адв. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: