О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 272/09.05.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5077 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 540/ 14.04.2016 г. по гр. д. № 2749/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2350/ 26.06.2015 г. на Пловдивски районен съд, отхвърля иска за делба на една нива от 7 200 дка в м. Т. в землището на [населено място], общ. М., обл. П., предявен от Д. К. Ч. срещу В. К. П., М. Г. Ч., С. Т. Ч., З. Т. Ч. и [фирма].
Решението се обжалва от Д. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. Кой е релевантният момент за прекъсване на придобивната давност по отношение на ответник, който противопоставя на делбения иск възражение за придобивна давност? и
2. Може ли искът за делба да прекъсне владението и кое прекъсване на владението води до прекъсване на придобивната давност според основанията, предвидени в чл. 116 ЗЗД, към които чл. 84 ЗС препраща?
Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, като по първия обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с влязло в сила решение по гр. д. № 598/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, а по втория обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че с въззивното решение неправилно е споделено възражението за придобивна давност на [фирма].
Ответникът по касация [фирма] възразява, че жалбата е просрочена, повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, включително защото не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а въззивното решение е правилно.
От останалите ответници по касация не постъпват писмени отговори.
Ответникът по касация [фирма] обосновава отвода за просрочие с довода, че срокът за касационно обжалване е започнал да тече на 27.04.2016 г. – датата, на която препис от въззивното решение е връчен на адв. Г. И., процесуален представител на касатора, – и е изтекъл към датата на подаване на касационната жалба – 15.06.2016 г.
Настоящият състав констатира, че действително адв. Г. И. е бил упълномощен от касатора, но с молба от 27.04.2016 г. той е направил отказ от пълномощието. Въззивният съд е отчел основанието за прекратяване на процесуалната представителна власт (чл. 41, ал. 1, пр. 2 ЗЗД) и е разпоредил препис от решението да бъде връчен лично на касатора. Връчването е извършено надлежно на 16.05.2016 г. Тази дата е началната за срока от чл. 283 ГПК и към 15.06.2016 г. не е изтекъл. Следователно е неоснователен отвода за просрочие на касационната жалба.
Настоящият състав я намира с допустим предмет. В първата фаза на особеното исково производство по гл. Х. ГПК делбеното имущество не се остойностява парично, а ограниченията от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не се прилагат. Налице е надлежна легитимация. Касатор е съделителят, предявил иска за делба на нивата от 7. 200 дка в м. „Т.“. Налице са и останалите процесуални предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол не съществуват. Съображенията са следните:
Легитимацията по иска за делба на съделителите-наследници на К. Т. Ч. касаторът е обосновал с реституция по ЗСПЗЗ (влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и решение по чл. 14, ал. 7/ 7а ЗСПЗЗ) и наследствено правоприемство от бившия собственик. Искът е предявил и срещу ответника по касация [фирма]. Неговата легитимация е обосновал с твърденията, че само един от тези наследници С. К. Ч. е продал имота с договор по н. а. № 112/ 13.03.2000 г., като се е лигитимирал с позитивното решение, причинило разрешения правен спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а разпоредителният акт е непротивопоставим на останалите сънаследници (чл. 76 ЗН).
Ответникът по касация [фирма] е възразил, че като купувач по договора е собственик на нивата. Евентуално се е позовал на придобивна давност.
Касаторът е реплекирал, че договорът е нищожен (сключен при основанието от чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД), а течението на срока на погасителната давност е прекъснал чрез: 1) предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, 2) делбен иск по предходно прекратено дело между същите страни за същия имот и 3) искане за ползване на имота.
Въззивният съд е приел, че от влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и издаденото след него решение по чл. 14, ал. 7/ 7а ЗСПЗЗ произтичат (възстановените) права на наследниците на К. Ч., който е бивш собственик на нивата, но те са непротивопоставими на [фирма] – лице без право на участие в административната процедура.
След това въззивният съд е констатирал абсолютната нищожност на договора за покупко-продажба по н. а. № 112/ 13.03.2000 г., съзирайки основание от чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Добавил е, че това изключва вещно-транслативният ефект на договора, но и възникването на правото по чл. 76 ЗН. Така е пристъпил към разглеждане на евентуалното възражение за придобивна давност.
Въззивният съд е квалифицирал като недобросъвестно владението на купувача по нищожния договор, но то е продължило необезпокоявано и непрекъснато през следващите 10 години. Разсъждавайки върху предвиденото в чл. 84 ЗС, вр. чл. 116 ЗЗД, въззивният съд не е съзрял основания за прекъсване на давностния срок в предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в предявяването на делбения иск по делото, прекратено с влязло в сила определение или в собственическата претенция на касатора до дружеството. Заключил е, че на 13.03.2010 г. собствеността върху нивата е придобита от ответника по касация [фирма] на оригинерното основание от чл. 79, ал. 1 ЗС, а искът за делба е неоснователен.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че влязлото в сила решение, на което касаторът се позовава, е негодно да обоснове допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия повдигнат въпрос. Въпросът е за релеватния момент за прекъсването на придобивната давност по отношение на ответник, противопоставил възражение за придобивна давност срещу делбения иск, а с влязлото в сила решение е уважен осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Различният предмет на делата изключва сходството, а с това – и възможността обсъдените по осъдителния иск въпроси да имат значение за делбения иск.
Настоящият състав не намира, че вторият повдигнат въпрос е годен да осъществи допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Константна е практиката на ВКС, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не прекъсва давността за онези трети лица, за които законът не допуска да участват в административната процедура по възстановяване на правата по ЗСПЗЗ. Такова трето лице е ответникът по касация [фирма]. Константна е и практиката на ВКС, че предявяването на иск, по което делото е прекратено, не осъществява основанието от чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Константна е и практиката на ВКС, че заявяването на претенция от собственика не осъществява основанието от чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „а“ ЗЗД за прекъсване на владението. То изисква признание от владелеца по заявената собственическа претенция. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя тази практика и не съзира необходимост да я променя.
При този изход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 540/ 14.04.2016 г. по гр. д. № 2749/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.