О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 12.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 865 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3486/7.V.09 г. на „Д” АД-София, подадена против решение № 215 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 23.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 904/08 г., с което – в уважената част на исковете и ведно с лихви и разноски – е било потвърдено първоинстанционното решение № 2 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-12, от 5.ІІ.2008 г. по гр. д. № 1480/06 г.: за осъждане на застрахователното д-во да заплати на О. Т. К. от София на основание чл. 399 /отм./ ТЗ сума в размер на 18 400 лв., като обезщетение за настъпило застрахователно събитие „кражба на МПС”, обхванато от риска „пълно аквтокаско”, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД -във вр. чл. 380 /отм./ ТЗ същото да му заплати и сума размер на 2 984 лв., както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 3 165.67 лв. – общо за двете инстанции.
Оплакванията на застрахователя касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това той претендира касирането му изцяло „ведно със законните последици” и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени – в предявените им размери, обективно съединените искове на О. Т. К. от София с правно основание по чл. 399 /отм./ ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „ведно с всички законни последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител юрисконсулт Е. Б. , „Д” АД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на две от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК – тези по т.т. 1 и 2, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл „неправилно” по материалноправните въпроси да наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по спора, както и досежно точното изпълнение на задължението на застрахованото лице да уведомява застрахователя за съществено за поетия риск обстоятелство. Според касатора отново „неправилно” въззивната инстанция се е произнесла и по процесуалноправните въпроси за разпределянето на доказателствената тежест в процеса по отношение както на установяването на факта на настъпване на застрахователното събитие, така и на факта на изпълнение на задълженията на застрахованото лице по договора. Тезата в изложението на застрахователя е, че така релевираните от него материално- и процесуалноправни въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС, а се решавали противоречиво от съдилищата в Републиката, поради което и в подкрепа на твърдението си за наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, търговецът касатор се позовава на две решения и едно определение на отделни състави на ВКС, както следва: 1/ Р. № 950/31. Х.05 г. по гр. д. № 242/05 г. на ІІ-ро т.о.; 2/ Р. № 91/16.ІV.2007 г. по т. д. № 572/06 г. на І-во т.о. и 3/ О. № 105/9.ІІ.2009 г. по гр. д. № 4299/08 г. на ІІІ-то г.о.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация О. Т. К. от София писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. Р от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на застрахователя, претендирайки присъждане в тежест на последния на разноските, направени за настоящата инстанция в размер на 600 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Д” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 от ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на О. събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /Обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. (отм.)/; с тълкувателни решения на съвместното О. събрание на гражданска и търговска колегии; на О. събрание на гражданската колегия; на О. събрание на търговската колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Нито едно от двете цитирани в изложението на касатора решения на отделни състави от двете отделения на ТК на ВКС обаче, не е било постановено по реда на сега действащия процесуален закон, поради което се налага извод, че в случая не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не се констатира и наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол спрямо атакуваното от „Д” АД – София въззивно решение. За да е налице това основание – пак според задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение /бил той материалноправен или процесуалноправен/ трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Тази постановка автоматично изключва необходимостта от обсъждане на представеното от застрахователя касатор определение № 105/9.ІІ.2009 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по гр. д. № 4299/08 г.
Не се констатира противоречие между обжалваното в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК решение на САС и всяко едно от другите две решения на състави от първо и второ отделение на ТК на ВКС, постановени по отменения процесуален закон, което да се проявило на плоскостта на който и да е от релевираните от „Д” АД – София четири въпроса, като такива релеванти за изхода на делото, по което е било постановено атакуваното понастоящем решение на САС.
С първото от тези две решения – това, постановено през 2005 г., е било прието, че с оглед формалния характер на застрахователния договор, всяко последващо негово изменение и допълнение също следва да бъде извършено „от страните” по сделката в писмена форма, за да породи желаното правно действие, докато с постановеното през 2007 г. решение, съставът на І-во т.о. на ВКС е приел – при съобразяване критериите по чл. 20 ЗЗД, че действителната обща воля на страните по застрахователния договор е била в конкретната хипотеза насочена към осуетяването на бъдещо „встъпване на правоприемника” в правата по застрахователното правоотношение, когато автомобилът, който е бил обект на лизинг, бъде впоследствие прехвърлен в собственост на съответния касатор /лизингополучател/. Следователно между цитираните и приложени от касатора две решения на отделни състави от двете отделения на ТК на ВКС не съществува противоречие по приложението на чл. 401 /отм./ ТЗ, отнасящ се до последиците за застрахователното правоотношение, настъпващи при прехвърляне на застрахованото имущество, тъй като приложимата разпоредба /отм./ е била с диспозитивен характер и точно поради това вместо анекс, в настоящия случай застрахователят касатор е издал т. нар. „добавък № 2 от датата 19.VІІ.2004 г.”, с който признава, при липсата на противна уговорка с първоначалния застрахован собственик, че като застраховано лице ще счита последният приобретател на процесния мерцедес, т.е. ответника по касация О. Т. К. от София. Следователно не се касае до въпроси, които да са решавани противоречиво от съдилищата в Републиката и затова достъпът на „Д” АД – София до касационен контрол на постановеното от САС осъдително решение ще следва да му бъде отказан.
При този изход на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК застрахователят касатор ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация К. направените разноски за един а. в размер на сумата 600 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 23.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 904/08 г.
О С Ъ Ж Д А „Д” АД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г” № 3* да заплати на О. Т. К. , ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „М”-3, бл. 307, вх. 1, ет. ІV, ап. № 15, чрез процесуалния му представител адв. „ от САК с кантора в гр. С., бул. „Д” № 1* ет. І, офис № 5* в размер на 600 лв. /шестотин лева/, представляваща равностойността на направените от него деловодни разноски за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 865 по описа за 2009 г.