О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 272
София, 17.05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 903/2009 година
Производство по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. , гр. Л. срещу решение № 137 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 114/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 718 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 1113/2008 г. на Горнооряховския районен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на “А” Е. сумата 3 548.91 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на строителство от 03.10.2007 г., както и 958.78 лв. неустойка за забавено плащане на възнаграждението, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от предявяване на иска.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Ответната по касация страна “А” не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й допустимост не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – основна и допълнителни за допускане на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по предявен от “А” Е. срещу касатора иск по чл.266 ЗЗД, кумулативно съединен с иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени и приети строително-монтажни работи, възложени от ответника с договор за строителство от 03.10.2007 г., както и неустойка за забавеното му плащане. В срока по чл.131 ГПК касаторът не е подал писмен отговор въпреки указанията на съда за последиците от неподаването му и въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд уважил изцяло иска с правно основание чл.266 ЗЗД и частично този по чл.92, ал.1 ЗЗД.
Пред въззивния съд, пред когото висящността на делото е пренесена по въззивна жалба на касатора последният представил протокол за видовете СМР, подлежащи на довършване и корекция от изпълнителя, както и справка за положена от външни изпълнители шпакловка, които въззивният съд отказал да приеме поради представянето им в незаверен препис в нарушение на чл.183, ал.1 ГПК и като споделила съображенията на районния съд относно основателността на исковете в уважения им размер, въззивната инстанция потвърдила обжалваното пред нея осъдително решение.
В касационната жалба не се излагат каквито и да е било основания по чл.280, ал.1 ГПК, като се развиват доводи единствено за неправилност на въззивното решение. Въпреки оставянето й без движение и връщането й от касационния съд за посочване на въпроса, по отношение на който да е налице което и да е било от основанията на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не е посочил такъв, приповторяйки оплакванията за допуснато от въззивния съд нарушение, изразяващо се в необсъждане на възраженията му срещу заключението на ССЕ, което според него било непълно и неточно и като счита, че с постановяването на този акт съдът се бил произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, поддържа, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложеното позволява да се приеме, че касаторът не е посочил основание за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Основанията по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъдат развити конкретно и от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В случая отсъстват както основната, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, което налага искането за допускане на касационно обжалване на постановеното от Великотърновския окръжен съд решение да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 114/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: