6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 273/2014 г.
гр.София 06. 02. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Росица Иванова , като изслуша докладваното от съдия Керелска …..гр. дело № 3 600 по описа за 2014 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна /вх.№7 425/27.12.2013 год. / на В. Н. В. и Е. Н. В. и двамата от [населено място] на влязло в сила решение № 258/ 16.02.2012 год. по гр.д. №2529/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав в частта, в която е оставено в сила решението на СГС по гр.д. №2980/2008 год., с което е уважен установителния иск за собственост, предявен от [фирма] срещу Е. Н. В. и В. Н. В. за поземлен имот в [населено място], район „И, м. „К”, представляващ УПИ …, кв. „…” с площ 552 кв.м. и за отмяна на основание чл. 537,ал.2 ГПК на НА №3, том ВІІ, н.д. №174/2002 год. по описа на Нотариус Н. Г., КАКТО и по молба за отмяна на Ц. Г. Г. от [населено място] и М. Г. М. от [населено място] с вх. № 147 427/27.12.2013 год. на влязло в сила решение № 258/ 16.02.2012 год. по гр.д. №2529/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав в частта, в която е оставено в сила решението на СГС по гр.д. №2980/2008 год., с което е уважен установителния иск за собственост, предявен от [фирма] срещу И. В. Г. за поземлен имот в [населено място], район „И, м. „К”, представляващ УПИ …, кв. „…” с площ 552 кв.м. и за отмяна на основание чл. 537,ал.2 ГПК на НА №3, том ВІІ, н.д. №174/2002 год. по описа на Нотариус Н. Г..
Ответниците по двете молби за отмяна Л. В. Б. и З. В. А. и двете от [населено място] застъпват становище за основателност на молбите.
Ответникът по двете молби [фирма] , [населено място] счита, че същите са неоснователни.
Е. Н. В. и В. Н. В. изразяват становище за основателност на молбата за отмяна подадена от Ц. Г. Г. и М. Г. М..
Ц. Г. Г. и М. Г. М. също считат, че молбата за отмяна на Е. Н. В. и В. Н. В. е основателна.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 307 ГПК , приема следното:
По молбата за отмяна на В. Н. В. и Е. Н. В. :
В молбата молителите изтъкват , че с решение, постановено по гр.д. № 2980/2008 год. на Софийски градски съд, ГК, І отд. 1-ви състав е уважен предявеният от [фирма] , [населено място] срещу З. Андонова, Л. Б. , И. В. Г., В. В. и Е. В. иск за собственост на посочения в молбата недвижим имот, представляващ УПИ …, кв. … с площ от 552 кв.м. , намиращ се в [населено място], СО, район И., местността „К.” и на осн. чл. 537,ал.2 ГПК е отменен констативен НА №3, том ВІІ, н.д. №174/2002 на нотариус Н. Г..Това решение е било обжалвано от З. А. и Л. Б. , към която са се присъединили останалите ответници. С решение по гр.д. № 2529/2011 год. на Софийски апелативен съд, решението на първоинстанционния съд е било потвърдено. Сочи се, че за постановяване на въззивното решение молителите са разбрали от подадената срещу него касационна жалба от З. А. и Л. Б., която им е била връчена чрез тяхна съседка и по която молителят В. В. е подал писмен отговор. Твърдят, че и към момента на подаване на молбата за отмяна съобщение за решението на въззивния съд не им е било връчено , което е причината да не подадат касационна жалба. По подадената касационна жалба на З. А. и Л. Б. е било образувано касационно дело № 627/2012 год. и постановено съдебно решение , с което след частична отмяна на въззивното решение е постановено ново решение, с което искът на [фирма] е отхвърлен по отношение на двете касаторки.По отношение на техните части в имота е отхвърлено и искането за отмяна на нотариален акт №3, том ВІІ, н.д. №174/2002 г. В останалата част в това число и по отношение на двамата молители решението на САС е влязло в сила. Считат, че доколкото не са били надлежно уведомени за постановеното въззивно решение и не са могли да подадат касационна жалба срещу него, са били лишени от участие по делото. Горното обуславя хипотезата на чл. 303, ал.1,т.5 ГПК поради което молят влязлото в сила въззивно решение № 258/16.02.2012 год. по в. гр.д. № 2529/2011 год. на САС, ГО, 8-ми състав по отношение на тях да бъде отменено и им се предостави възможност да вземат участие в процеса като подадат касационна жалба срещу решението.
Молбата е неоснователна. В случая хипотезата на чл. 303,ал.1,т.5 ГПК не е налице.Молителите се позовават на нарушение на процесуалните правила при съобщаване на въззивното решение , което в последствие е влязло в сила. Хипотезата на чл. 303,ал.1,т.5 ГПК има предвид нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото , които са препятствали възможността на молителите да участват в него и да защитят интереса си като извършват съответните процесуални действия за постигане на благоприятен за тях резултат. Такива процесуални нарушения не се сочат в молбата за отмяна. Ако молителите действително не са били надлежно уведомени за постановеното въззивно решение, както се твърди в молбата, по отношение на тях сроковете за касационно обжалване не са започнали да текат и същите имат процесуалната възможност да подадат касационната жалба срещу решението в частта, касаеща правата им.
По тези съображения молбата за отмяна подадена от В. Н. В. и Е. Н. В. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По молбата на Ц. Г. Г. от [населено място] и М. Г. М. от [населено място] :
С молбата се твърди, че техният наследодател И. В. Г. не е бил редовно призован в производството пред първата инстанция и не е бил надлежно представляван .Според молителите Софийският градски съд неправилно е приел, че по отношение на И. Г. са били налице условията на на чл. 47,ал.6 ГПК, доколкото през цялото време на процеса същият е живял в [населено място]. Твърдият , че особеният представител адв. З. е била назначена само за първата инстанция , а същата е продължила да осъществява процесуално представителство и пред въззивната инстанция / САС/ в това число и след като представляваният Г. е починал /26.03.2012 год./Това е в противоречие с нормата на чл. 227 ГПК, според която производството по делото следва да продължи с участието на правоприемниците . С оглед на това молителите считат, че техният наследодател не е бил надлежно представляван , а те са били лишени от участие в делото , поради което на осн. чл. 303,ал.1,т.5 ГПК влязлото в сила решение №258/16.02.2012 год. по гр.д. №2529/2011 год. на САС следва да бъде отменено в съответната част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при което да получат възможност за участие в процеса.
Молбата за отмяна е неоснователна. В случая, не е налице процесуално нарушение във връзка с приложението на чл. 47,ал.6 ГПК:
След като наследодателят на страните и ответник по иска И. В. Г. не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес – [населено място], ул. „А. Д. „ №4, ет.2 , съдът е разпоредил залепване на уведомление по чл. 47,ал.1 ГПК , което е било извършено на 26.02.2009 год. В законоустановения двуседмичен срок Г. не се е явил в канцеларията на съда за получаване на съдебните книжа. Видно от представените по делото удостоверение от 09.02.2009 год. на Столична дирекция на вътрешните работи , сектор „Български документи за самоличност”, посоченият в исковата молба адрес, на който ответникът е бил призован , съвпада с постоянния и настоящ адрес, на който не е бил намерен. С оглед на това след изтичане на срока по чл. 46,ал.2 ГПК за получаване на съдебните книжа, съдът правилно е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца по чл. 47,ал.6 ГПК . Обстоятелството, че по това време същият е живял в [населено място], което е било отбелязано от длъжностното лице по призоваването върху първото съобщение /призовка/, при действащия ГПК, е без правно значение, доколкото това му местоживеене не е регистрирано като негов настоящ адрес по предвидения в Закона за гражданската регистрация ред. Неоснователни са доводите, че Г. е бил ненадлежно представляван от назначената като особен представител адв. М. З. пред въззивната инстанция. С определение на съда от 21.07.2009 год. /стр.99/ същата е назначена като особен представител без ограничаване на представителните правомощия до приключване на делото пред първата инстанция. В тази насока без значение е обстоятелството кога е било определено и изплатено възнаграждението за осъщественото представителство на втора инстанция.
Правилно е застъпваното от молителите становище , че след смъртта на ответника И. В. Г. починал на 26.03.2012 год. производството по делото е следвало да продължи по отношение на тях съгл. чл. 227 ГПК.Вярно е, че със смъртта на Г. осъществяваното процесуално представителство на адв. З. следва да се счита прекратено, доколкото тя е назначена като особен представител на И. Г. при изпълнение на изрично уредени в закона предпоставки,които са били налице по отношение на него.Съгласно чл.229,ал.1,т.2 ГПК съдът е следвало служебно да спре производството по делото и след установяване на наследниците на починалата страна да ги конституира като страни по делото като им даде възможност да обжалват въззивното решение с касационна жалба, доколкото към 26.03.2012 год. срокът за обжалване не е изтекъл. /Както се сочи и в молбата, съобщението за изготвено решение е получено от адв. З. на 08.03.2012 год. /. С оглед разпоредбата на чл. 7 ГПК, доколкото молителите не са получили препис от постановеното въззивно решение остава въпросът дали по отношение на тях този срок е започнал да тече. Този въпрос обаче следва да бъде разрешен в друго производство – това по обжалване на решението с касационна жалба, а не в настоящото.
Допуснатите процесуални нарушения след постановяване на въззивното решение не са основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на посоченото основание/ чл. 303,ал.1,т.5 ГПК/ поради което и тази молба за отмяна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№7 425/27.12.2013 год. на В. Н. В. и Е. Н. В. и двамата от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 258/ 16.02.2012 год. по гр.д. №2529/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав в частта, в която е оставено в сила решението на СГС по гр.д. №2980/2008 год., с което е уважен установителния иск за собственост, предявен от [фирма] срещу Е. Н. В. и В. Н. В. за поземлен имот в [населено място], район „И., м. „К.”, представляващ УПИ …, кв. „…” с площ 552 кв.м. и за отмяна на основание чл. 537,ал.2 ГПК на НА №3, том ВІІ, н.д. №174/2002 год. по описа на Нотариус Н. Г., КАКТО и молбата за отмяна на Ц. Г. Г. от [населено място] и М. Г. М. от [населено място] с вх. № 147 427/27.12.2013 год. на влязло в сила решение № 258/ 16.02.2012 год. по гр.д. №2529/2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 8-ми състав в частта, в която е оставено в сила решението на СГС по гр.д. №2980/2008 год., с което е уважен установителния иск за собственост, предявен от [фирма] срещу И. В. Г. за поземлен имот в [населено място], район „И., м. „К.”, представляващ УПИ …, кв. … с площ 552 кв.м. и за отмяна на основание чл. 537,ал.2 ГПК на НА №3, том ВІІ, н.д. №174/2002 год. по описа на Нотариус Н. Г..
.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: