Определение №273 от 1.3.2013 по гр. дело №1290/1290 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

С., 01.03. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1290 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 92 от 10.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д. № 76/2012 г., с което като е потвърдено решение № 47 от 12.12.2011 г. по гр.д. № 301/2009 г. на Разградския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу Ф. Ю. Х., Ш. Б. Х., двамата от [населено място] и [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 28, ал. 1 З., за отнемане в полза на държавата на основание чл. 10, вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 4, ал. 1 и чл. 9, вр. с чл. 4, ал. 1 З. на недвижимо и движимо имущество в общ размер на 1 218 401,43 лв.
Недоволна от решението е К. [населено място], която чрез процесуалния си представител В. П. Н., инспектор-юрист в ТД на К. [населено място], го обжалва в срок като счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска неговата отмяна и уважаване на иска по чл. 28, ал. 1 З.. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд е възприел позиция в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е конкретизиран обаче правният въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, който е решен в противоречие с приложената задължителна практика на ВКС – решение № 671 от 09.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 875/2010 г., ІV г.о. и решение № 1 от 21.03.2011 г. на ВКС гр.д. № 697/2010 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Ф. Ю. Х., Ш. Б. Х., двамата от [населено място] и [фирма] [населено място], представляван от Ф. Ю. Х., не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява редовна и допустима.
За да отхвърли мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 З. на К. [населено място] срещу ответниците, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че от данните по делото е установено, че през целия проверяван период 1985 г. – 2009 г. финансовият резултат на ответника Х. всяка година е приключвал с положително салдо, т.е. приходите му са надвишавали разходите като в края на периода активът на имуществото му надвишава с 2682,20 М. пасива. Приел е също така, че придобитите активи са в резултат от законна стопанска дейност – отглеждане на животни и добив на селско-стопанска продукция, надлежно документирана от страна на ответниците, както и не се установява наличие на връзка с деянието, извършено от ответника през 1995 г. и придобитото имущество, поради което не е налице основание за отнемането му в полза на държавата на основание чл. 28, ал. 1 З..
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. В изложението на практика се сочи, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика и са посочени две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, без да е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод, изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 10.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д. № 76/2012 г., по касационна жалба с вх. № 3262 от 19.06.2012 г на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top