3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 713 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Г. Н., като едноличен собственик на капитала на [фирма]- в ликвидация, [населено място] против определение на Варненския апелативен съд № 745 от 05. 11.2014 год., по в.ч.т.д.№ 549/2014 год., в частта, с която е прекратено производството по в.т.д.№ 549/2014 год. на същия съд, образувано по въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Ответната по частната жалба страна [фирма] , [населено място] е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, в частта му предмет на подадената частна жалба, въззивният съд е приел, че И. Г. Н., в качеството си на едноличен собственик на капитала на [фирма]- в ликвидация, [населено място], не е активно процесуалноправно легитимиран да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност на същото търговско дружество, поради което образуваното при отсъствие на надлежно възникнало за него процесуално потестативно правомощия на въззивна жалба производство по в.т.д.№ 549/2014 год., в тази му част е процесуално недопустимо и подлежи на прекратяване.
Определението е правилно, съобразно с практиката на ВКС и следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ определя кръга на лицата, имащи право на жалба срещу решенията, с които се открива или се прекратява производството по несъстоятелност, като в него не се включва едноличният собственик на капитала на ТД, правно и структурно обособено в Е.. Несъмнено е, че същият, който в разглеждания случай е физическо лице, не се идентифицира с дружеството – длъжник, чийто собственик на капитала е, поради което не се явява и страна, участвала в това производство по см. на чл.613а ТЗ. Вярно е, че с разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ законодателят е предоставил право на жалба срещу решенията по чл.630 ТЗ и по чл.632 ТЗ и на трети, неучастващи в производството по откриване на производство по несъстоятелност лица, като правния им интерес от обжалване в посочените хипотези се презюмира, но доколкото в техният кръг – ограничен и изчерпателно определен, не се включва едноличният собственик на капитала, то И. Г. Н., в това си качество – едноличен собственик на капитала на дружеството длъжник – Т.-59” Е./л/, [населено място] , не е активно легитимиран да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност на същото. Разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ е специална процесуална норма и не подлежи на разширително тълкуване, както поддържа жалбоподателят, извеждащ правния си интерес „със заинтересованост за съдбата на дружеството- длъжник”.
Допълнителен аргумент в подкрепа на приетата от Варненския апелативен съд недопустимост на подадената от И. Г. Н. въззивна жалба е и влязло в сила определение от 22.05.2014 год., по т. д. № 61/2013 год. на СОС, с което е отречено правото на И. Г. Н., в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма]- в ликвидация, [населено място], да бъде конституиран като трето лице -помагач в производството по несъстоятелност на същото търговско дружество.
Ответникът по частната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл. 78, ал.3 ГПК съставът на ВКС не присъжда такива.
Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 745 от 05.11.2014 год., по в.т.д.№ 549/2014 год. на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: