О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№273
гр. София, 12.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1041 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Руси Г. Г. и С. Н. Г. срещу определение №49 от 07.03.2017 г. по т.д.№1318/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Руси Г. Г. и С. Н. Г. молба по чл.248 от ГПК за изменение на определение №934 от 12.12.2016 г. по т.д.№1318/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата – [фирма] заявява становище за неоснователността й, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане искането за изменение на постановеното по т.д.№1318/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение по чл.288 от ГПК, в частта му за присъдените разноски в полза на ответника по касация – [фирма], първият тричленен състав на ВКС е приел, че молбата по чл.248 от ГПК на касаторите, е подадена след изтичане на предвидения в чл.248, ал1 от ГПК едномесечен срок, поради което е процесуално недопустима.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, изменение на необжалваем съдебен акт, в частта за разноските, може да се иска в едномесечен срок от постановяването му. В случая определението по чл.288 от ГПК е окончателно, респективно срокът за подаване на молба по чл.248 от ГПК за изменението му в частта за разноските е започнал да тече от деня на постановяването на определението – 12.12.2016 г. и е изтекъл в края на 12.01.2017 г. – присъствен ден. В този смисъл и тъй като молбата по чл.248 от ГПК е подадена от касаторите на 30.01.2017 г., същата се явява просрочена, респективно процесуално недопустима.
Във връзка с доводите в частната жалба следва да се посочи, че разпоредбите на процесуалния закон не предвиждат връчване на касатора на препис от отговора по чл.287, ал.1 от ГПК на насрещната по касационната жалба страна, а и по правило връчването или не на препис от искането на другата страна за присъждане на разноски, е без значение по отношение на момента, от който започва да тече едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото, частните жалбоподатели дължат на ответника по жалбата сумата от 240 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №49 от 07.03.2017 г. по т.д.№1318/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
ОСЪЖДА Руси Г. Г. [ЕГН] и С. Н. Г. [ЕГН] да заплатят на [фирма],[ЕИК] сумата от 240 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.