ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
София, 14.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. дело № 60285 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.В. като процесуален представител на А. К. Д. и на М. А. К., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 04.VІІ.2016г. по в.гр.д. № 2074/2016г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.К. ответникът по касационната жалба [фирма] е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените предпоставки за това. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 04.VІІ.2016г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СГС от 13.І.2016г. по гр.д. № 3620/2015г. в частта, с която е уважен предявеният от А. Д. срещу застрахователното дружество иск за разликата над 100000лв. до 140000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта при ПТП на К. Н.Д. – баща на ищеца, ведно със законната лихва от 14.ІХ.2013г., и в отхвърлителната му част за разликата над 140000лв. до пълния предявен размер 350000лв., и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от М. К. срещу дружеството иск за разликата над 80000лв. до 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта при ПТП на К. Н.Д., съжителствал повече от 10 години на съпружески начала с ищцата, ведно със законната лихва от 14.ІХ.2013г., и в отхвърлителната му част за разликата над 100000лв. до пълния предявен размер 250000лв.
По единствения приет за спорен пред него въпрос относно размера на обезщетенията въззивният съд е приел, че присъдените обезщетения са в съответствие с установените по делото обстоятелства и принципа за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Взети са предвид в тази връзка внезапната, настъпила в резултат на ПТП, единствено виновен за което е водачът на л.а. „М.” Н.Д., трагична и преждевременна загуба на обичан и ангажиран с грижа за семейството баща, с който ищцата в продължение на повече от 10 години живяла в любов и разбирателство, възрастта на починалия – на 36 години, и възрастта на пострадалите – К. на 33 години, а Ал.Д. – на 10 години, характерът, интензивността и продължителността на душевните страдания и отрицателни емоции от загубата на съпруг и баща – още първия ден се наложило да викат лекар, защото ищцата припаднала, поставяли й инжекции, няколко дни отказвала да се храни, в началото ходела на гроба всеки ден, сега по-рядко, имала подобрение, но все още й било много мъчно, детето тежко преживяло инцидента, изнервило се и още търсело баща си от време на време, след първоначалния шок ищците постепенно се връщат към нормалния си начин на живот, като няма данни загубата да се е отразила пагубно върху психиката и поведението им; взети са предвид и социално-икономическите условия в страната при настъпването на произшествието.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат необходимост от допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те били разрешавани противоречиво от съдилищата.
Първият релевиран в изложението въпрос – необсъждането на част от изложените във въззивната жалба оплаквания води ли до неправилност на постановеното решение – е бланкетен, тъй като не са конкретизирани оплакванията срещу първоинстанционното решение, които въззивният съд не обсъдил. Това принципно препятства възможността за преценка за значението на въпроса относно изхода на спора по делото. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил всички установени по делото, включително и чрез показания на свидетели, релевантни за спора обстоятелства. Липсата на преценка на сочените в касационната жалба обстоятелства – бъдещите планове за съвместен живот и за поне още едно дете, че ищцата не желаела да се обвързва с друг мъж, че се превърнала във вечно скърбящ човек с бъдеще, свързано с посещение на гроба на съпруга, вместо на кино, театър, почивки, екскурзии, не е от значение за спора поради липсата на събрани по делото данни в тази насока. А що се касае до нуждата от баща на ищеца и до незаменимостта на връзката помежду им /сочени също в касационната жалба/, те са съобразени от въззивния съд при преценката за определяне на обезщетението по справедливост, като е прието, че той е загубил обичания си и ангажиран с грижа за семейството баща още на 10 годишна възраст и че тежко е преживял инцидента.
Във връзка с втория поставен от касаторите в изложението им въпрос – липсата на съпричиняване основание ли е за определяне на по-висок размер на обезщетението – следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил при определяне на обезщетението установеното по делото обстоятелство, че вина за ПТП, причинило смъртта на К. Н.Д., респективно увреждането на ищците, има единствено водачът на посочения по-горе лек автомобил – третото лице Н. Д., което е в съответствие с трайната съдебна практика. Твърдението си за съществуване на противоречива практика в тази насока касаторите нито обосновават, нито сочат и представят такава.
С оглед на изложеното се налага извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.25 ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено 450 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, Гражданско отделение, № 1399 от 04.VІІ.2016г. по в.гр.д № 2074/2016г.
ОСЪЖДА М. А. К. и А. К. Д., и двамата от [населено място], да заплатят на [фирма] София 450лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: