1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр.София, 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2351/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на А. Б. М. срещу определение на Софийски апелативен съд от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 1795/ 2016 г., с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за допускане на обезпечение на предявения от нея срещу И. Г. Ж. иск за сумата 249 750 евро – неустойка по чл.13 от договор от 06.12.2006 г. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П..
Частната жалбоподателка поддържа, че неправилно въззивният съд счел за неподходяща обезпечителна мярка на предявения иск спирането на изпълнението по образувано от ответницата изпълнително производство за парично притезание. Според нея възможността да направи възражение за прихващане при евентуално уважаване на иска в настоящето производство със сумата, която е осъдена да плати на ответницата, обосновава наличието на обезпечителна нужда от мярката „спиране на изпълнението”. Поради това моли определението, с което е отказано обезпечение на предявения от нея иск, да бъде отменено и обезпечителните мерки да бъдат наложени.
Частната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на А. М. против И. Ж., предявен е осъдителен иск за неустойка, дължима по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 06.12.2006 г. С първоинстанционното решение (на Софийски градски съд по гр.д.№ 1377/ 2013 г.) искът е отхвърлен като погасен по давност, като в хода на производството трикратно съдът е отхвърлял молби на А. М. за допускане на обезпечение на предявения иск. Решението е обжалвано от ищцата М. и по жалбата й е образувано гр.д.№ 1795/ 2016 на Софийски апелативен съд. Пред него ищцата отново е поискала допускане на обезпечението, като с обжалваното в настоящето производство определение съдът отхвърлил искането поради несъответност на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” на заявената от ищцата обезпечителна нужда.
Обжалваното определение е по същество правилно. Обезпечението на иска се допуска тогава, когато същият е допустим и вероятно основателен и когато съществува опасност, ако не бъдат наложени обезпечителни мерки, на ищеца да бъдат създадени затруднения при изпълнението на бъдещо решение в негова полза. В случая не е налице първата предпоставка, тъй като не може да се приеме, че искът е вероятно основателен. Напротив, с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 2325/ 2014 г. е отхвърлен като неоснователен иск на А. Б. М. срещу И. Г. Ж. за сумата 274 250 евро – неустойка по чл.13 от договора от 06.12.2006 г. за период 15.07.2007 г. – 01.03.2012 г. Касае се за същия исков период, какъвто е заявен и в настоящето производство, както и за същото фактическо основание – договорно неизпълнение по договор от 06.12.2006 г. и обезщетение за вредите от него, съгласно неустоечна клауза по т.13. Поради това може да се направи извод за вероятната неоснователност и на иска, предявен в настоящето производство, съответно не следва да бъде уважена молба за обезпечаване на този иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 1795/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: