3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 17.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 211/2012 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Е. Й. Д. и Н. Й. Д. са обжалвали определението на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав № 4966 от 15.03.2012г. по ч. гр.д.№ 3892/2012 г., с което е потвърдено прекратителното определение на Софийския районен съд, 47 състав от 10.07.2011г. по гр.д.№ 25240/2007г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът Столична община не изразява становище по жалбата.
С обжалваното определение Софийският градски съд, препращайки към мотивите на първата инстанция е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, защото ищците не се легитимират като собственици на спорния имот -дворно място с площ от 302 кв.м. с построената в него сграда, заснет като поземлен имот № 140 кв.27 по плана на [населено място], м.”Разсадника – Бежанци” поради отсъствие на предпоставките на чл.5 ЗАВОИ и нямат правен интерес да засягат чужда правна сфера. Имотът е конфискуван с влязлата в сила присъда по нохд № 6 СА/1984 на СГС на основание чл.280 НК. Реституцията по ЗАВОИ обаче не настъпва по право, а след административна процедура по чл.8 ЗАВОИ, която изисква подаване на искане в двугодишен срок от влизане в сила на закона – 07.01.1991г. , каквото искане не е било направено от ищците.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, второ гражданско отделение – определение № 67 от 18. 02.2011г. по ч.гр.д.№ 17/2011г., постановено по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Съгласно т. 2 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК противоречие с практиката на ВКС е налице, когато в обжалваното решение и в задължителната практика на ВКС е разрешан противоречиво обуславящ изхода на делото въпрос по тълкуването на една и съща правна норма. В разглеждания случай в определение № 67 по ч. гр.д.№ 17/2011г. на ВКС,ІІ г.о. е прието, че от волята на ищеца зависи с какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, когато отричането на собственически права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Легитимацията на ищците като собственици обуславя правният им интерес от предявяване на установителен иск, а в съответствие с принципа на диспозитивното начало същите могат да изберат вида на търсената защита. В случая обаче правният интерес на ищците е отречен именно поради липса на материалноправна легитимация, следователно противоречие между двете определения няма и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав № 4966 от 15.03.2012г. по ч. гр.д.№ 3892/2012 г., с което е потвърдено прекратителното определение на Софийския районен съд, 47 състав от 10.07.2011г. по гр.д.№ 25240/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: