О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София,21.02.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджива
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1111/2012г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 05.06.2012г. по гр.д.№ 251/2012г. на Окръжен съд Плевен в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че със същото са разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът П. Д. Р. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.2 пр.1 ЗОДОВ П. на р Б да заплати на П. Д. сумата от 15 000 лв., като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на доказана невиновност по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 НК, вр. чл.209, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част съдът е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 22 000 лева.
Прието е, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 пр.1 ЗОДОВ и предявения иск от П. Д. против П. на Р Б е частично основателен. Установено е, че видно от приложеното НОХД № 2413/2006 г. по описа на РС Плевен и съдържащото се в него досъдебно производство на РП – Плевен, срещу П. Д. е образувано предварително следствие с Постановление от 20.10.1999 г. на РП – Плевен за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК, вр. чл.209, ал.1 НК и следствено дело № 356/1999 г. по описа на РП – Плевен, а с Постановление от 26.06.2000 г. по следствено дело №356/1999 г., П. Д. е привлечен в качеството си на обвиняем за това, че през периода месец ноември – месец декември 1998 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р. И., че е собственик на трактор МТЗ и с това причинил на представляваната от него кооперация П. „В.” – [населено място], имотна вреда в размер на 27 000 лв. – престъпление по чл.209, ал.1 НК. Установено и също така, че с Постановление за привличане на обвиняем от 27.08.2001г., П. Д. по следствено дело № 655/1999 г. по описа на О. – Плевен е привлечен като обвиняем за това, че през периода 19.06.1998 – 25.09.1998 г. в [населено място], след предварителен сговор с И. В. от [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у председателя на П. „В.” – [населено място], че трактор МТЗ е собственост на [фирма] – Плевен и с това причинил на кооперацията имотна вреда в големи размери – 30 300 000 неденоминирани лева. По образуваните следствени дела и повдигнатите обвинения на П. Д. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500 лв. Установено е също така, че с Присъда №728/07.12.2010г. по НОХД № 2413/2006 г. по описа на РС Плевен П Д. е признат за невинен
Прието е за установени, че малко след започването на наказателния процес се е влошило и здравословното състояние на ищеца, същият не е могъл да спи, бил е нервен, имал е високо кръвно налягане, същевременно е изпитвал срам пред приятели и познати, че срещу него се води такова дело. Изложени са съображения за това, че тези обстоятелства са наложили П. Д., заедно с двете си деца, родени съответно през 2001г. и 2008г. и приятелката си да напусне [населено място] и да заживее в друго населено място, като е закрил старата си фирма и се е опитал да започне наново в [населено място]. Налагало се е да крият от децата си, защо пътуват толкова често в [населено място], като са ги лъгали, че имат работа във връзка с търговската си дейност. Всички тези емоции са намерили отражение в отношенията между П. Д. неговите близки, приятелка, деца и семейни приятели, както и на неговата търговска дейност.
Изложени са съображения за това, че в случая е налице продължило наказателно производство за период от почти 11 години – изключително дълго време, през което ищецът е бил подложен на негативното въздействие във всеки един смисъл от образуваното срещу него и висящо наказателно дело. През целия този период, ищецът не е бил пълноценен нито в работата си, нито в отношенията си с близки и семейство, като през цялото това време е следвало да полага и грижи за малолетните си деца, да се бори с отраженията и последиците от това производство върху търговската му дейност, всичко това наложило преместването му в друг град – В, където ищецът е заживял и е започнал работа в резултат на воденото срещу него наказателно производство в [населено място].
При тези данни съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 пр.1 ЗОДОВ, и предявеният иск е основателен в определения от съда размер.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за критериите за определяне справедливо обезщетяване, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата – основания по чл..280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В установената практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 09.06.2011 по гр. дело № 761/2010г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не е направил всичко това.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на сочените от жалбоподателя основания.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 05.06.2012г. по гр.д.№ 251/2012г. на Окръжен съд Плевен в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: