7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
[населено място], 21,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2835 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. И. П. против решение № 39/22.05.2014 год. по т.д.№ 102 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 510/05.02.2014 год. по т.д. № 637/2008 год. на Бургаски окръжен съд,в обжалваната му пред въззивна инстанция част,в която е уважен предявеният от [фирма] против Е. П., иск с правно основание чл.145 ТЗ, за сумата от 12 000 лева,ведно със законната лихва върху същата от предявяването му.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.145 ТЗ, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Намира, че съдът е уважил иска при липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата,в качеството й на бивш управител на дружеството, за претърпени от последното вреди,изразяващи се в разликата между стойността на която е разпродадено от ответницата движимо имущество на дружеството – ищец и действителната му пазарна стойност към момента на разпореждането,установима въз основа на прието по делото заключение на съдебно – икономическа експертиза.Касаторът се позовава на изначална неяснота на исковата молба относно визираното,като вредоносно,действие или бездействие на ответницата,в аспект на предоставените й по закон и с договора за управление правомощия за разпореждане с имущество на дружеството. Касаторът оспорва наличието на вреда,предвид обстоятелството, че се касае за вещи амортизационните отчисления върху които,предвид дългогодишното им ползване от дружеството, предпоставят далеч по – ниска от продажната им цена остатъчна стойност като Д.,съгласно счетоводен баланс на ищеца.Оспорва и наличието на вина,при положената от ответницата адекватна грижа на добрия търговец,предвид възложена преди продажбите частна експертиза за оценка на вещите по пазарната им стойност,с която оценка продажната цена по сключените сделки е съобразена изцяло.В тази връзка сочи и наличието на влезли в сила съдебни решения, с които е потвърдена действителността на сключените от нея сделки по покупко-продажба, по предявени от ищеца искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.Счита, че съдът неправилно е уважил иска въпреки липсата на протокол на ОС на дружеството – ищец , за взето решение на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ. В тази връзка оспорва изводите на съда , основани на представения такъв протокол от ищеца – от ОС на 21.07.2008 год.,оспорен от ответницата като неистински документ – удостоверяващ неслучили се обстоятелства , свързани с участието й на действително проведено на посочената дата ОС,респ. вписани в протокола като извършени от нея действия, вкл. по отказ да подпише документа. Касаторът счита,че в противоречие с чл.202 ГПК,не в съответствие с други доказателства по делото,съдът безкритично е приел определения от съдебно-икономическата експертиза размер на средна продажна цена на Д. , с които ответницата се е разпоредила в качеството на управител , въпреки липсата на ясни критерии за определяне на тази оценка и без да отчита субективизма при определянето й.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба със съображения по същество относно правилността на въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява иск по чл.145 ТЗ , твърдейки че с действията си по разпореждане с Д. на дружеството, в качеството й на предходен негов управител,в резултат на което разпореждане дружеството практически е останало без техника и средства за упражняване на дейността си / перачни услуги /, ответницата е причинила вреди , изразяващи се в разликата между действителната пазарна стойност на същото имущество и стойността на която е било продадено,предявявайки иска като частичен за сума от 50 000 лева,при пълен размер на имуществения си интерес – 59 180 лв.,съгласно последващи исковата молби – уточнения на предмета на исковете.Ищецът се позовава на решение на ОС за предявяване настоящия иск, документирано в протокол от 21.07.2008 год. , оспорен като неистински в свидетелстващата си част документ,тъй като такова ОС,с участие на ответницата,посочено в документа ,вкл. нейни волеизявления за отказ за предоставяне счетоводна и търговска документация на дружеството, не е провеждано. Средната пазарна цена на Д. , с които е извършено разпореждането през м. май 2008 год.,е установена със съдебно-икономическа експертиза.Разпоредителните сделки са извършени в съответствие със средна пазарна цена,определена от частна оценителска експертиза, по възлагане на ответницата, в съответствие с която цена са и взети решения на общи събрания на дружеството, за разпореждане с Д.. На тези ОС е участвала единствено ответницата , в качеството й на съдружник и като представляваща по пълномощие другия съдружник – Г. С. Г. / нейн бивш съпруг и понастоящем управител и представляващ ищеца /.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което иска е уважен за сумата от 12 000 лева – разлика между продажната цена на Д. и определената от съдебно-икономическа експертиза такава / тази от експертизите посочила най – ниска средна продажна цена за вещите, предвид приети общо три заключения, с идентична задача, в резултат на оспорване от ответницата /, въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционният съд. Изрично е изложил мотиви , че е налице законосъобразно решение на ОС по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за предявяване на иска по чл.145 ТЗ / протокол от 21.07.2008 год./, като не се е произнасъл по неистинността на документа , съобразно наведените от ответницата възражения. Счел е , че за вземане решението за предявяване на иска не са били съобразими гласовете на самата ответница , в качеството й на съдружник, по аналогия с чл.229 т.2 ТЗ. С оглед пълното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, очевидно въззивният споделя и необходимостта решенията на събранието да са били оспорени по реда на чл.74 ТЗ,каквото производство не е провеждано,като единствено основание да не биха били зачетени. Въззивният съд е счел за доказано разпореждане с Д. на занижена, спрямо установимата средна пазарна такава,цена.Във връзка с довода на ответницата,че разпореждането е в правомощията на управителя на дружеството, за свободната преценка при което същата е била изрично овластена от другия съдружник – Г. Г. , съдът се е позовал на факта, че с това разпореждане е възпрепятствано изцяло извършването на регистрираната от ищеца търговска дейност и това само по себе си е достатъчно за предпоставяне вредоносност на действието и вината на ответницата. Въззивният съд не е изложил каквито и да било мотиви по изричните доводи на въззивника и настоящ касатор, досежно значението на назначената от ответницата, предходно на разпоредителните сделки , частна експертиза, с цената на Д. по която същите са били съобразени, нито относно значението на представените от същата протоколи за решения на ОС / с нейно единствено участие, вкл. като пълномощник на съдружника Г. Г. / ,за извършване на разпоредителните сделки по така установените от частната експертиза цени.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Допустим ли е иск по чл.145 ТЗ, ако липсва решение на ОС на дружеството,взето на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ,за предявяване на такъв иск срещу управителя ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК – реш.№ 41 по т.д.№ 669 / 2008 год. на І т.о. ВКС и реш. № 115 по т.д.№ 61 / 2011 г. на ІІ т.о. ВКС ; 2 / Може ли управителят на дружеството да осъществи сделки с активи на дружеството, на цена , различна от цената определена от ОС на същото дружество ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с преждепосочените съдебни актове, както и с реш.№ 70 по т.д.№ 276 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС ; 3 / Налице ли е вреда за дружеството,в случай на извършване разпоредителни сделки с активи на същото , когато в резултат на същите в касата на дружеството постъпват средства от продажбата им ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с преждепосочените три съдебни решения на състави на ВКС , постановени по реда на чл.290 ГПК ; 4 / Следва ли съдът да се съобрази с представеното заключение на вещо лице,за определяне на пазарна цена на Д. ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 267 по гр.д.№ 30 / 2013 г. на І г.о. ВКС ,реш.№ 108 по гр.д.№ 1814 / 2009 г. на ІV г.о. ВКС и реш.№ 113 по гр.д.№ 1062 / 2010 год. на ІV г.о. ВКС и 5 / Може ли съдът,въз основа на заключение на вещо лице да определя цената,на която следва да се продадат вещи,собственост на търговското дружество ? – като се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като „ отговор на този въпрос няма както в ГПК, така и в ТЗ„.
Първият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,но не се явява обоснован допълнителния селективен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи на сочената от касатора задължителна за въззивния съд съдебна практика.Решението не отрича необходимостта от акт на ОС на дружеството – ищец, на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ и изрично зачита представянето на такъв – протокола от 21.07.2008 година.С оглед преждеизложеното,релевантен за изхода на спора,като предпоставящ извода на съда за наличие на решение по чл.137 ал.1 т.8 ГПК,би бил въпрос свързан с липсата на мотиви за преценка на „неистинност„ на документа, в съответствие с възраженията на ответницата,доколкото наведените от съда,вкл. с препращане към мотивите на първоинстанционния акт съображения,са единствено за законосъобразност на решението на ОС от 21.07.2008 год.,която е и предмет на исковете по чл.74 ТЗ / виж ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.д.№ 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС /.Отделно стои въпроса за правните последици от установяването на неистинността на удостовереното нейно участие и волеизявления, предвид материализирането на волеизявление на другия съдружник за предявяването на иска,предхождащо самото предявяване и при неоспорена автентичност на документа,в която връзка би било от значение и произнасянето на съда по приложението по аналогия на чл. 229 т.2 ТЗ.Процесуалноправен въпрос досежно непроизнасянето на въззивния съд по възраженията за „ неистинност„ на протокола от 21.07.2008 год. на ОС на [фирма], твърдяна от значение като предпоставяща липса на взето решение на дружеството по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, респ. по приложението на чл.229 т.2 ТЗ , не е формулиран и обоснован съгласно задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Вторият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Отговор на същия, макар включен в предмета на спора с възраженията на ответницата, не е обусловил извод на въззивния съд,вкл. въз основа препращане към мотивите на първоинстанционния акт. Не са излагани мотиви относно значението на представените от ответницата протоколи от ОС на дружеството, проведени с нейно единствено участие,вкл. като пълномощник на съдружника Г. Г., за вземане решения за разпореждане с Д. на дружеството на предварително установени,от възложена от ответницата частна експертиза,пазарни цени.Непроизнасянето по довод на страната предпоставя процесуално нарушение по чл.236 ал.2 ГПК, процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на която норма, не е формулиран, а и не би съставлявал правен такъв, ако би предпоставял единствено отговор за наличието на процесуално нарушение – предмет на друга фаза от касационното производство и на основания , различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК – чл.281 т.3 ГПК.
Третият от въпросите също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Същият не е включен в предмета на спора, тъй като претенцията на ищеца не се съизмерява и с паричните средства от продажната цена по сключените от ответницата сделки,доколкото се оспорва от същия постъпването им в касата на дружеството, въпреки наличието на такова осчетоводяване.Присвояването им от ответницата е предмет на водено срещу ответницата наказателно производство.Действително,въззивното решение посочва присъда № 54 по нход № 1332/2013 год. на Бургаски районен съд,но единствено в аспект на представянето й като доказателство по делото и във връзка с предпоставките за спиране на производството по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК,без въз основа на същото да е обоснован решаващ извод за уважаването на иска.
Четвъртият от формулираните въпроси е относим към възприетия от съда за доказан,въз основа на заключение на вещо лице ,размер на вредата и свързан с касационния довод за нарушение на чл.202 ГПК. Неясно от изложението на касационната жалба и това по чл.280 ал.1 ГПК е кои други , необсъдени от съда доказателствени средства, досежно размера на средната пазарна цена на Д. към датата на разпореждането,има предвид страната.Съдът е съобразил най-ниската предложена от експертизите средна пазарна цена,като всяко от заключенията изрично посочва и мотивира приложимите методи за определяне на оценката.Самият въпрос не е адекватно формулиран с оглед касационния довод за нарушение на чл.202 ГПК – съобразяване заключението на експертизата ведно с всички доказателства по делото,в какъвто смисъл са отговорите на поставен, различен от настоящия правен въпрос,в цитираните решения по чл.290 ГПК.Дали изобщо е налице нарушение на чл.202 ГПК е въпрос по правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от настоящите.Доколкото касаторът би имал предвид непроизнасянето на съда по представената по делото частна оценителска експертиза ,както и в съответствие с възраженията му за липса на вреда, предвид начислените амортизационни отчисления за Д. и действителната им остатъчна стойност по счетоводни данни на дружеството, както се посочи по-горе – налице е непроизнасяне на въззивния съд по тези доказателства и доводи на страната, предпоставящо процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 236 ал.2 ГПК ,но не и такъв по приложението на чл.202 ГПК . Последното би касаело единствено несъобразени доказателствени средства конкретно по определяне средната пазарна цена на Д.,като относимо за уважаването на иска доказателство, при наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата,по реда на чл.145 ТЗ.Неразгледаните възражения от въззивния съд са относими към изводите му относно наличието на вреда / остатъчна амортизационна стойност на Д. по счетоводен баланс / и вина / частна експертиза за установяване на средни пазарни цени преди извършване на разпореждането,в аспект на довода за положена от ответницата, като управител , дължима грижа на добрия търговец /.
Неудовлетворяването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,изключва необходимостта, а и възможността за коментиране на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,респ. относимостта на цитираните съдебни актове.
Петият въпрос е напълно нелогичен,с оглед предмета на иска и преценимите за уважаването му предпоставки и не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Доколкото страната е имала предвид несъобразяването на представените от ответницата решения на ОС, с нейно участие и като пълномощник на другия съдружник / за правните последици на които би била преценима и разпоредбата на чл.137 ал.4 ТЗ – виж реш.№ 818 по т.д.№ 516/2007 год. на ІІ т.о.ВКС,предвид съдържанието на пълномощното/, за извършване на конкретните разпоредителни сделки и на конкретно определената предварително средна пазарна цена, в аспект на законосъобразността на действията й, важи преждеизложеното по втория от формулираните въпроси. При това, формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове наличието на тази хипотеза,която и съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д._ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, винаги предпоставя позоваване на конкретна неясна,противоречива или непълна правна норма,по приложението на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива такава,но подлежаща на преодоляване,в резултат на развитие на обществените отношения или промяна в законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Празнотата в закона действително подлежи на попълване чрез аналогия на закона или на правото, постижимо по пътя на тълкуването,но само когато такава аналогия е възможна и в отговор на конкретна правна хипотеза, каквато поставеният въпрос не съдържа.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 / 22.05.2014 год. по т.д.№ 102 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. И. П. , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция, в размер на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :