3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
С., 25.03. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1139/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от З. А. П., срещу въззивното решение от 09.04.2010 г. по в. гр. д. № 75/2010 г. на К. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Л. Д. Г. счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решението от 09.12.2009 г. по гр. д. № 925/2007 г. на Районния съд[населено място], с което е допусната съдебна делба на недвижими имоти, подробно описани, придобити на основание наследство, между Л. Д. Г. и З. А. П., при дялове по 1/2 ид. ч.
Предмет на делба са земеделски земи, възстановени на Е. Г. Г., починала на 18.06.1994 г.
Ищецът Л. Д. Г. е син на наследодателката от втория й брак. Ответницата е дъщеря на наследодателката от първия й брак[населено място] Г. А.. Тя е противопоставила възражение за изключителна собственост на имотите, като придобити по силата на завещателно разпореждане в нейна полза от дядо й по бащина линия Гьоне П. А., извършено на 21.07.1947 г.
Въззивният съд приел, че след като с влезли в сила решения на поземлената комисия[населено място] и на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/[населено място] баня собствеността е възстановена на наследниците на Е. Г. Г., то същите са и съсобственици на имотите по исковата молба. Обсъждайки завещанието от 1947 г., съдът приел, че с него на З. П. е завещан само един земеделски имот и е направено изявление, че със собствени средства завещателят е закупил три земеделски имота на името на А. А. – баща на ползващата се от завещанието. Възражението, че преди внасянето им в ТКЗС земите са били собственост на завещателя – дядо на жалбоподателката, а не на общата на съделителите наследодателка, въззивният съд приел като спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чието съединяване с иск за делба е недопустимо. При липса на данни за проведени процедури по чл. 11, ал. 1 или 2 ЗСПЗЗ, по чл. 14, ал. 7 или чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ жалбоподателката – наследник на бившия собственик, не е в състояние да се легитимира като собственик на имотите към настоящия момент. Затова и имотите не са изгубили своя съсобствен характер по силата на наследствено правоприемство от Е. Г. Г., поради което те подлежат на делба между наследниците й – низходящи от първа степен, при равни права съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съставляващо част от касационната жалба, касаторът П. сочи, че решаващите изводи на съда, обусловили постановяването на въззивното решение, се основават на тълкуване и прилагане на правни норми, за които липсва практика. Макар да не е посочила за кои норми става въпрос, нито пък е формулирала конкретен правен въпрос, жалбоподателката счита, че произнасянето от Върховния касационен съд е от значение за развитието на правото. По-нататък в изложението се твърди, че липсва практика, която да посочва как при наличие на завещание в полза на едно лице – малолетно, неговата майка става собственик на имотите му. Действителният спор е как Е. Г. е станала собственик на земите, завещани на З. П. и какви права има Л. Г. – син от втория брак на Е. Г.[населено място].
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. В случая въпросите за това как при наличие на завещание в полза на едно малолетно лице неговата майка е станала собственик на имотите му, не са от решаващо значение за спора. Определящ изхода на делото е въпросът дали в първата фаза на делбата може да се разгледа спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за изключителна собственост върху делбените имоти на един от съделителите, при наличие на решение на общинската служба по земеделие, с което имотите са възстановени на общия на съделителите наследодател.
Този въпрос е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика, според която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може да се съединява с иск за делба, а се разглежда по особен ред и има за цел отмяната на стабилен административен акт, какъвто е решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/. Затова неоснователно се твърди от касатора, че решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр. д. № 717/2000 г. на ВКС, I-во г. о., на което въззивният съд се е позовал при постановяване на обжалваното решение, е неотносимо към настоящия спор.
Недопустимостта на това съединяване произтича от правната същност на решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, което има конститутивно действие и е надлежен титул за собственост на лицата, в чиято имуществена сфера е възстановен земеделският имот – ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Решението е стабилен административен акт и може да бъде отменено или изменено по определен ред. Спорът дали жалбоподателката е изключителен собственик на земеделските земи, предмет на делбата, на основание завещателно разпореждане от техния предишен собственик, се явява спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. При наличие на вече постановено решение на поземлената комисия и възстановено право на собственост на наследниците на Е. Г., оборването на доказателствата пред поземлената комисия и констатациите в административния акт може да стане само в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Този спор не може да се разгледа в първата фаза на делбата, защото делбеният съд следва да се съобрази с решението на поземлената комисия, в смисъл, че земеделските земи са собственост на наследодателката на съделителите. Ето защо жалбоподателката не може да иска да се признае в първата фаза на делбата, че възстановените земи не са общи между нея и ищеца, а са нейна лична собственост на основание завещанието от 1947 г. Затова и въззивният съд е имал основание да се позове и на решение № 1990 от 15.01.2001 г. по гр. д. № 315/2001 г. на ВКС, IV-то г. о. С него е прието, че след като собствеността не е възстановена на ответниците по специалния ред на ЗСПЗЗ, те не могат да се противопоставят успешно на предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09.04.2010 г. по в. гр. д. № 75/2010 г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: