О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№273
С., 25.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2858 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Д. чрез пълномощника й адвокат В. Б. против решение № 30 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 38 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение № 463 от 5.11.2014 г. по гр.д. № 440/2015 г. на Районен съд-Видин за осъждане на Л. В. Д. да заплати на М. Ц. Д., действащ като [фирма], [населено място] на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 1084.24 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.563.1.33 по кадастралната карта на [населено място] за периода 23.07.2012 г. до 27.02.2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 28.02.2014 г. до окончателното изплащане.
М. Ц. Д., действащ като [фирма], [населено място] не е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. производство е било образувано по жалба на Л. В. Д. против решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявения против нея иск по чл.31, ал.2 ЗС с доводи, че не е обсъдено направеното от нея възражение за добросъвестност, тъй като исковата молба по гр.д. № 1/2009 г. не е била вписана, като тя е придобила имота на 13.02.2009 г., а решението по делото е влязло в сила на 29.06.2012 г. и че неправилно не е уважено възражението й, че вземанията са погасени с тригодишна давност. За да постанови решението си Видинския окръжен съд е приел, че не е спорно, че страните са съсобственици на процесния имот, което се установява и от влязлото в сила решение по приложеното гр.д. № 1/2009 г. на В., с което е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение праводателите на Л. Д. и при нейно участие като трето лице-помагач на тяхна страна, че ищецът по настоящото дело е съсобственик на процесния имот. Изложени са съображения, че съгласно чл.223, ал.1 ГПК Л. Д. като трето лице-помагач е обвързана от установителното действие на решението в отношенията с ищеца и в този смисъл несъстоятелни са възраженията й за непротивопоставимост на решението, поради невписване на исковата молба към момента, когато тя е придобила имота, а и вписването има само оповестително действие, но и дори когато има защитно действие /чл.113 ЗС/, то влиза в сила при конкуренция на приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател, а случая тази хипотеза не е налице, защото страните по делото не са придобили правата си от един и същ праводател. За неоснователно е прието и позоваването на изтекла давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като вземането, предмет на спора по настоящото дело, е по чл.31, ал.2 ЗС, а не за наем, т.е. не произтича от договора, поради което е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
К. Л. Д. навежда довод за недопустимост на постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение, тъй като е придобила правата си върху имота по време на брака си с Ц. В. Б. в режим на съпружеска имуществена общност, а съпругът й не е призован в процеса и не му е дадена възможност да упражни права си, евентуално за неправилност на въззивното решение, тъй като не е отчетено, че е добросъвестен купувач по смисъла на чл.113 и чл.114 ЗС с оглед невписаната исковата молба по гр.д. № 1/2009 г. на В. и необвързаността й от постановеното по това дело решение, както и поради неправилно приложение на чл.111 ЗЗД.
В случая липсва основание за допускане са касационно обжалване с цел проверка допустимостта на постановените по делото решения. Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът /определение № 31 от 23.01.2014 г. за допускане на касационно обжалване и решение № 51/7.04.2014 г. по гр.д. № 7553/2013 г., ІІ г.о. и т.5 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ касае случай на нередовност на исковата молба, поради противоречие на обстоятелствена част, сочеща интерес да се търси защита от определено лице и петитум, насочен срещу друго лице и по никакъв случай не може да бъде свързана с данните по настоящото дело. Същевременно съпрузите са задължителни другари само по иск за защита на вещни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а спорът по настоящото дело касае облигационно задължение за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот.
Не е налице и соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 1917/29.11.2002 г. по гр.д. № 1250/2002 г., ІV г.о., определение № 117/11.11.2008 г. по гр.д. № 4550/2008 г., ІV г.о., определение № 484/25.10.2010 г. по ч.гр.д. № 412/2010 г., І г.о. и определение № 14/19.01.2009 г. по гр.д. № 2286/2008 г., І г.о., тъй като в последните се разглежда въпросът за недопустимост на молба за отмяна по чл.304 ГПК, подадена от приобретател на спорно право в хода на висящ процес, в който не е бил конституиран, поради което е изцяло неотносима към изводите на съда по приложението на чл.223, ал.1 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Видин.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 38 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Видин.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: