О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 273
гр. София 26.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр.д.№ 1046/2016г., за да се произнесе, съобрази:
М. П. Р. чрез процесуалния пълномощник адв. Ст.С. е обжалвала въззивното решение на Окръжния съд Т. от № 153 от 06.10. 2015 г. по въззивно гражданско дело № 191 / 2015 г., с което е уважен предявения срещу нея установителен иск за собственост.
Касационната жалба е подадена от надлежна и заинтересована страна, в законоустановения едномесечен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответниците Апостол М. Д., Г. А. Г. и С. А. Д. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Окръжният съд [населено място] е отменил решението на Районния съд Т. № 344 от 08.06.2015г. по гр.д.№ 1270/2014г. и е решил делото по същество като е приел за установено по отношение на М. П. Р. и С. Е. П., че Апостол М. Д., Г. А. Г. и С. А. Д. са собственици на дворно място, заснето като УПИ ІІІ-331 в кв.42 по плана на [населено място], общ. Т., с площ от 660 кв.м и е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот №193, том ІІ, рег.№1928, д.№168 от 28.04.2014г., в частта за правата на М. П. Р. и С. Е. П. по отношение на УПИ ІІІ-331 кв. 42 по плана на [населено място], [община] на основание чл. 537 ал.2 ГПК. В. съд е приел, че ищецът Апостол М. Д. е закупил имота от А. М. Д. с нот.акт 196/1974г. , но праводателят му не е бил собственик и поради това договорът за продажба не е породил вещнотранслативен ефект. Той е застроил имота с къща и стопански сгради , живял е в къщата и е владял мястото в продължение на 40 години до оспорване на владението през 2009г. , поради което го е придобил по давност.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Правният въпрос дали е допустима отмяна на част от съдебно решение , без да е поискана, няма значение за делото, защото първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, следователно с цялостното пререшаване на спора от въззивния съд не е нарушен принципът за диспозитивното начало в граждански процес.
Правният въпрос дали е възможно придобиване едновременно по петгодишно и десетгодишно давностно владение не е обуславящ за делото, защото съдът е приел, че имотът е владян повече от десет години. Разграничението на срока за кратка и дълга давност по чл. 79 ал.1 и 2 ЗС би имало значение ако дългата давност не е била изтекла към момента на предявяване на иска и ищецът се е позовал на добросъвестно владение. Когато владението е продължило повече от десет години, констатацията на съда за изтекла и кратка придобивна давност не представлява решаващо съображение за оригинерното придобиване на собствеността.
Правните въпроси : кои са фактите, които съдът следва да установи, за да приеме придобиване на собственост по давностно владение и дали съдът следва да установи времевия период на владението са свързани с фактическия състав на придобивната давност. В съдебната практика се приема , че обективният елемент на владението е упражняването на фактическа власт, а субективният се свързва с намерението за своене на вещта и за него е предвидена оборима презумпция – чл. 69 ЗС. При позоваване на придобивна давност, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок по чл.79 ал.1 и 2 ЗС – ТР 4/2012г. на ВКС, ОСГК . В случая мотивите на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателното решение, поради което не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Правният въпрос дали ищецът трябва да проведе пълно и главно доказване на релевантните за придобиването факти произтича пряко от разпоредбата на чл. 154 ГПК , която съдът е приложил точно , защото е установил упражняването на фактическа власт и с намерение за своене на мястото повече от 10 години.
Правният въпрос дали е допустимо владението на даден обект да се направи извод за друг обект не е изведен от решаващите изводи на съда, който е основал своите изводи на показанията на свидетелите, които е приел за достоверни, а изразеното съждение, че е нелогично Апостол М. Д. и семейството му да са ползвали само къщата, без мястото са само едно допълнително съображение за некредитиране на показанията на свидетеля С. П..
Въпросът дали е длъжен съдът да изложи ясни и непротиворечиви мотиви е абстрактен , не е обоснован с конкретни доводи по отношение изводите на съда по настоящото дело и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Той не е и обуславящ за делото, защото съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, оценил е тяхната доказателствена сила и мотивите не съдържат противоречиви изводи.
Правният въпрос дали родствената връзка обосновава заинтересованост на свидетеля е разрешен от въззивния съд при точно приложение на разпоредбата на чл. 172 ГПК и в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г., на ВКС IV г. о., решение № 428 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 843/2009 г. на ВКС, I г. о. Съдът е мотивирал извода си за недостоверност на показанията на свидетеля С. П. при цялостна преценка на събраните по делото доказателства и логическите правила.
По изложените съображения поради липса на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 02.02.2016 г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество жалбата на М. П. Р. срещу въззивното решение на Окръжния съд Т. № 153 от 06.10. 2015 г. по въззивно гражданско дело № 191 / 2015 г.
ОСЪЖДА М. П. Р. да заплати на Апостол М. Д., Г. А. Г. и С. А. Д. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: