О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 04.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 127 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. Т. П. от [населено място], чрез служебния адвокат Г. Ч., против протоколно определение от 29 септември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 786 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което въззивната жалба на С. П. против решение № 1-1-85 от 15 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 31757 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г., е върната.
В частната жалба се сочи, че в срока за обжалване на атакуваното определение жалбоподателката е поискала правна помощ и произнасящият се съд е преценил, че жалбоподателката отговаря на посочените изисквания, заложени в чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което е предоставил правна помощ; в текста на закона изрично се сочи, че лицата, на които се предоставя правна помощ, са освободени от заплащане на държавни такси и разноски; налице е парадокс – жалбоподателката като социално слаба е със служебен адвокат, но същевременно производството е прекратено поради невнесена държавна такса.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 95, ал. 3 ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд приел, че с разпореждане от 8 февруари 2011 г. указал на жалбоподателката да довнесе държавна такса за въззивната жалба в размер на 15,88 лева в седемдневен срок от получаване на съобщението, както и че съобщението за това разпореждане е получено от жалбоподателката на 1 юни 2011 г. и до момента таксата не е внесена, поради което нередовността на въззивната жалба не е отстранена.
Атакуваното определение е правилно.
След постановяване на атакуваното определение в деня на постановяването му, жалбоподателката поискала от съда да й бъде предоставена правна помощ. С определение без номер от 6 октомври 2011 г. съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 21, т. 3 ЗПрП и предоставил правна помощ във връзка с обжалване на определението за връщане на въззивната жалба. С друго определение без номер от 1 ноември 2011 г. въззивният съд назначил адв. Г. Ч. за процесуален представител на жалбоподателката. Искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на дължима държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й от страна на физическото лице, не е постъпвала в съда преди постановяване на атакуваното определение.
Не може да се сподели тезата, изразена в частната жалба, че предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 и сл. ГПК автоматично води до извода, че не са налице достатъчно средства от страна на лицето, поискало такава помощ, за заплащане и на дължими държавни такси за съдебното производство. Условията за освобождаване от държавна такса за съдебното производство и условията за предоставяне на правна помощ се посочват в различни нормативни актове и законодателят не поставя връзка на зависимост между уважаването на единия вид искане и уважаването на другия. Преди всичко, както освобождаването от държавна такса, така и предоставянето на правна помощ стават винаги по инициатива на страната, която следва да заяви съответното искане. Искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивното производство не е сторено от страна на частната жалбоподателка преди постановяване на атакуваното определение. Обстоятелството, че стореното искане за предоставяне на правна помощ е счетено за основателно от съда, не може да обоснове извода, че въззивният съд по своя инициатива е следвало да прецени, че жалбоподателката няма възможност да заплати съответната държавна такса, още повече, че искането за предоставяне на правна помощ е сторено едва след постановяване на прекратителното определение на въззивния съд. Искане за освобождаване от внасяне на държавна такса е сторено и е уважено едва за настоящата частна жалба. На последно място, виждането на частната жалбоподателка, че лицата, на които се предоставя правна помощ, са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, е несъответно на точния смисъл на закона. В посочения текст законодателят сочи предпоставките, предвид които съдът може да прецени, че съответното физическо лице няма достатъчно средства, за да заплати таксите или разноските за производството и няма обвръзка между освобождаването и предоставянето на правна помощ. Ето защо, независимо от интереса на частната жалбоподателка спорът й да бъде разгледан от въззивния съд, не може да се приеме, че са налице основания за отмяна на атакуваното определение, след като констатираната нередовност на въззивната жалба не е отстранена в съответния срок и след като частната жалбоподателка в качеството й на въззвиник не е заявила искане за освобождаване от внасяне на съответната държавна такса.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29 септември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 786 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: