Определение №273 от 4.7.2016 по ч.пр. дело №2526/2526 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

гр. София, 04.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Като изслуша докладваното от съдия Богданова ч. гр. д. № 2526/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение № 102 от 24.03.2016 г., постановено по гр. д. № 5559 по описа за 2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е върната молбата на К. И. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 242 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 624/2008 г. на Окръжен съд – Враца.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че неправилно предходният състав на ВКС е приложил последиците на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като частният жалбоподател е пребивавал на посочения в молбата за отмяна адрес в периода от 10.01.2016 г. до сега. На този адрес бил получил над 250 съобщения и призовки, включително и призовка на същия състав на 25.02.2016 г. по гр. д. № 5431/2016 г. Навежда оплаквания, че не е получил съобщение на посочения в молбата за отмяна е – мейл адрес.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение молбата на К. И. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 242 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 624/2008 г. на Окръжен съд – Враца е върната, тъй като жалбоподателят не е отстранил в срок констатираните от съда нередовности.
За да постанови този резултат, с определение № 419 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 5559/2015 г. предходният състав на ВКС е оставил молбата за отмяна без движение, като е указал на жалбоподателя в седемдневен срок да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, както и да посочи момента, в който му е станало известно новото обстоятелство или момента, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство от съществено значение за делото.
Съобщението заедно с определението за без движение е изпратено на посочения в молбата за отмяна адрес. Същото е върнато с отбелязване, че адреса е посетен на 10.12.2015 г., на 15.12.2015 г., както и на 06.01.2016 г. и на адреса не е намерен никой. С разпореждане от 12.01.2016 г. по гр. д. № 5559/2015 г. съдът е разпоредил на основание чл. 44, ал. 2 ГПК уведомяването да се извърши по телефона, като молителят отново не е бил намерен. Така с разпореждане от 01.02.2016 г. съдът е разпоредил да се извърши справка за настоящ и постоянен адрес на молителя и връчването да се извърши на тези адреси съгласно чл. 38 ГПК. На този адрес лицето също не е било намерено, като на 09.02.2016 г. длъжностното лице по призоваването С. Й. е направил отбелязване, че актуалният адрес на жалбоподателя е този посочен в молбата за отмяна. С разпореждане от 11.02.2016 г. съдът е постановил съобщението да се връчи, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. На 19.02.2016 г. длъжностното лице по призоваването С. Й. е изпълнило разпореждането на съда по чл. 47, ал. 1 ГПК, като на обратната страна на разписката е отбелязал, че по данни на Д. Б. – колега призовкар за район Дианабат, лицето живее на нов адрес – този посочен в молбата за отмяна. При тези данни и доколкото молителят не е бил намерен на посочения от него адрес по делото в продължение на един месец, предходният състав на ВКС е приложил нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК, като е приел, че съобщенията следва да се считат за връчени, след което с обжалваното по настоящото производство определение е постановил молбата за отмяна да бъде върната.
Действията на съда са законосъобразни, а атакуваното определение – правилно. Предходният състав на ВКС е взел предвид извършеното официално удостоверяване на призовкаря С. Й., с което се установява, че адресът за връчване на съобщения на частния жалбоподател е посещаван многократно в продължение на месец и лицето не е открито, нито някой от домашните му. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В този смисъл до доказване на противното извършеното официално удостоверяване от призовкаря по делото има обвързваща за съда сила. От изложените в частна жалба оплаквания не може да се направи извод, че молителят е изпълнил добросъвестно процесуалното си задължение да получи съобщението по делото. Съдът е изчерпал всички възможни процесуални средства да уведоми частния жалбоподател, че молбата му за отмяна е оставена без движение. По отношение оплакването, че не е бил уведомен на посочения в молбата за отмяна е – мейл адрес, в ГПК никъде не е предвидена такава процедура за връчване на съобщения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 102 от 24.03.2016 г., постановено по гр. д. № 5559 по описа за 2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top