ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
София 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 295/2009 год.
Производството е образувано по частна жалба на “Д” Е. – гр. В. срещу Определение № 44 от 29.І.2009 г. по ч.гр.д. № 39/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с оплакване за противоречие със закона и установените по делото обстоятелства. В Писмено изложение жалбоподателят излага, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че предпоставка за допускане на обезпечение, е дали искът е вероятно основателен, а когато молбата не е придружена с убедителни писмени доказателства, обезпечение се допуска срещу гаранция. Жалбоподателят сочи две определения на окръжни съдилища и едно на апелативен съд, въз основа на които поддържа, че освен посочените условия, следва да е налице интерес от обезпечаването – ищецът да се може да осъществи правото си по бъдещото решение, което в случая не е налице, тъй като се касае за дружество с активно развивана дейност, което притежава ДМА и парични средства и няма да е невъзможно молителят да осъществи правата си при едно бъдещо уважаване на иска, което прави неодпустимо искането за обезпечение. Излага също, че представените писмени доказателства не сочат на вероятна основателност на иска, а внесената гаранция е незначителна и не би го обезщетила за евентуално претърпени вреди, като сочи още две определения на окръжни съдилища, в противоречие с които счита, че са изводите на въззивния съд. Иска да се допусне обжалване на определението и да се уважи по същество жалбата, като се отмени наложеното обезпечение.
Ответникът по частната жалба “Иса” О. – гр. Д. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество основателността на частната жалба и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, намира, че е сезиран с касационна жалба чл. 274 ал. 3 ГПК, която е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, ч. налагане на възбрана върху описания недвижим имот, при внасяне на гаранция 10 000 лв. Изложени са съображения, че от представените писмени доказателства може да се направи извод, че бъдещият иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, е допустим и вероятно основателен и че е налице интерес от обезпечаването, тъй като без него за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата му по едно евентуално осъдително решение.
Жалбоподателят сочи разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос: налице ли са условията на чл. 391 ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск, който въпрос е съществен, тъй като от правилното му решаване зависи законосъобразността на допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
Жалбоподателят с посочените решения на отделни съдебни състави не доказва поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от същите не се установява да се решава противоречиво от съдилищата въпросът за предпоставките за допускане обезпечение на бъдещ иск.
Дори да се приеме, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС по този въпрос. Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД и че за да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Въззивният съд въз основа на данните по делото е направил извода, че с оглед представените доказателства бъдещият иск е вероятно основателен, като в правомощията на съда, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова следва да се допусне , при внесена от ищеца гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1 т. 1., следователно внасянето на гаранция и размера й е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. Преценката на интереса от обезпечаване, на нуждата от обезпечаване, е конкретна с оглед данните по делото и само въз основа на твърденията на жалбоподателя, че е в добро финансово състояние, не може да се приеме, че нужда от обезпечаване за молителя не е налице. При липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат развитите от жалбоподателя доводи по съществото на частната жалба, които съставляват оплаквания за неправилност на определението, а не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 44 от 29.І.2009 г. по ч.гр.д. № 39/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: