О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
С., 08.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2673 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Д. Н. в качеството му на [фирма] чрез адвокат Я. З. срещу решение № 587/23.01.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІV-Б състав по в.гр.д. № 13454/2011 г., с което е отменено уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на настоящия касатор по чл.124 ал.5 ГПК срещу Б. Ц. Т. и е постановено решение, отхвърлящо този иск.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Ц. Т. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск по чл.124 ал.5 ГПК от Н. Д. Н. в качеството му на [фирма] срещу Б. Ц. Т. за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в преправяне съдържанието на поръчка–договор за покупко-продажба на товарен автомобил „Скания 113” от 25.10.1995 г. и употребяването му като доказателство в хода на производството по гр.д. № 431/2001 г. пред Окръжен съд Добрич /ОСД/, приключило с влязло в сила решение по гр.д. № 559/2002 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, за да се докаже закупуването на товарния автомобил – престъпление по чл.316 НК вр. чл.309 ал.1 НК. Ищецът твърди, че ответникът Б. Т., представил неистински документ – поръчка-договор в хода на производство по предявен срещу ищеца иск, като в документа са преправени номерата на рамата на товарния автомобил, на ремаркето и е дописано в долния десен ъгъл името Б. Т.. Искът е уважен от СРС, чието решение е отменено от СГС и е постановено друго решение, отхвърлящо този иск. СГС е изложил подробни съображения за представянето на процесната поръчка–договор в производството пред ОСД и ВАС по предявен и уважен частичен иск от Б. Ц. Т. срещу настоящия касатор за заплащане част от платена сума за закупуване на товарен автомобил „Скания 113”. Посочено е, че във връзка с процесната поръчка-договор е прекратено наказателно производство от Районна прокуратура Д. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316 НК вр. чл.309 ал.1 НК на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК /изтекъл давностен срок по чл.80 ал.1 т.4 НК/. СГС е приел, че искът по чл.124 ал.5 ГПК е неоснователен, тъй като неистински /преправен/ документ има в случаите, когато се преправя подписа върху даден истински документ, като му се придава вид, че е подписан от друго лице, а не от това, което първоначално е направило това. В настоящия случай, според СГС, в представения частен документ, за който се твърди поправка не е установено, че подписът върху документа не принадлежи на посочения в него автор. Добавено е името Б. Т. под положен подпис на купувач, но все според СГС, в заключението си вещото лице по извършената комплексна експертиза не изключва възможността подписът, под който е добавено името Б. Т., да принадлежи именно на това лице. Вещото лице е посочило в заключението си, че са му представени два договора-поръчка – в оригинал от [фирма] и в копие от Б. Ц. Т., като в копието има извършена добавка с името Б. Т., но по отношение на печатния текст двата договора са идентични. Самият ищец и настоящ касатор не твърди документът да е подписан от друго лице, а не от посочения в него автор. СГС е посочил още, че процесният частен документ обективира договор за закупуване на товарен автомобил с продавач „TRUKS-M.P.H.” – Б. и купувач [фирма] [населено място], т.е. страни по този договор не са нито ищецът, нито ответникът, а претендираното вземане на ответника в производството пред ОСД и ВАС произтича от договор за поръчка между страните по настоящото дело, за който договор съдът е приел, че е неформален. Същевременно по гр.д. № 431/2001 г. на ОСД ответникът по настоящото дело не е твърдял, че има вземане от договор за покупко-продажба, поради което не може и да се приеме, че процесният документ е бил използван от него за доказване съществуването на такова право. Вземането му е било основано на неизпълнен договор за поръчка и така е прието в решението на ВАС. Дори при твърдение, че договорът за продажба е използван за установяване на вземане по договора за поръчка, то тогава от значение е само частта на договора, имаща характер на разписка за платени суми, не и тази част, която се твърди, че съдържа добавка на номерата на рамата на автомобила, т.е не се установява, че процесният документ с направената поправка е ползван престъпно за доказване на факти срещу ищеца, от които той да е ощетен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в касационната си жалба касаторът формулира въпроси, свързани с приетото от СГС какво е неистинност на документ, подправен документ, „следва ли при тълкуване и прилагане на понятието неистинност на документ да се придържаме стриктно и неизменно към съдържанието на чл.93 т.6 НК, а в изпълнение изискванията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да разширим параметрите на това понятие към осъвременените изисквания на чл.303 ал.1 т.2 ГПК”; „следва ли към обхвата на понятието неистинност на документа по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК да бъде включено задължителното изискване този документ да е съставен от ответника по делото по чл.124 ал.1 т.4 и т.5 ГПК”; „следва ли да се приема като разписка за платена сума и годно доказателствено средство един договор за покупко-продажба, сключен между трети лица, който договор се счита като договор за поръчка сключен между ищеца и ответника, който договор е подписан от неизвестно лице…”. За тези въпроси се твърди в изложението, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС – ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 20/1968 г. на ОСГК на ВС и № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така посочените въпроси, цитирани от касационната жалба, съдържат твърдения и доводи за неправилно приложение от СГС на материалния закон. С посочването на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по същество касаторът изисква едно ново тълкуване на понятието неистински документ, подправка на документ, използване на такъв документ при съпоставка на разпоредби от НК и ГПК, включително ГПК /отм./, последните касаещи установителен иск и производство за отмяна. Касаторът не сочи конкретно противоречие с цитираните тълкувателни решения, позовава се на принципното им значение за съдебната практика. Следва да се посочи, че ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /от 19.02.2010 г./ касае касационното производство по приложение на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, а не установителен иск по чл.124 ал.5 ГПК, какъвто е предявен в случая; ТР № 20/1968 г. е относимо към установителните искове по чл.97 ал.4 ГПК /отм./ и лицата, които следва да бъдат конституирани по този иск и няма противоречие в този смисъл с приетото от СГС по предявения иск по чл.124 ал.5 ГПК, доколкото старата уредба е относима към новия ГПК; ТР № 5/2012 г. е относимо към иск по чл.124 ал.4 ГПК, в настоящия случай е предявен иск по чл.124 ал.5 ГПК, като въпросите и доводите на касатора, почиващи изключително на особеното мнение в това ТР изискват нова преценка на дадените отговори в това ТР и в закона, относно исковете по чл.124 ал.4 и ал.5 ГПК. Освен това касаторът изисква и преценка на приетото от ВАС в производството по представения процесен документ и дадената правна квалификация на договорните отношения, обективирани с него, което не влиза в обхвата на предявения иск по чл.124 ал.5 ГПК. В случая СГС не е правил нова преценка на тези договорни отношения, а се е позовал на приетото от ВАС, за да прецени използването на процесния документ и представлява ли то ползване за престъпно доказване на факти срещу ищеца, от които той да е ощетен. В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че посочените въпроси и съображения за противоречивото им разрешаване или тълкуване в по-широк обхват и съотношение с други законови разпоредби /чл.124 ал.5 и чл.303 ГПК/, изразяват искането на касатора за нова правна преценка на факти и обстоятелства по делото, поради несъгласия и твърдяна неправилност на извършената такава от СГС – основание по чл.281 ГПК, с което е недопустимо да се подменят въпроси по чл.280 ал.1 ГПК В настоящото производство по чл.288 ГПК, ВКС не може да влезе в ролята на решаващ съд, нито да вложи в тълкуването на определени разпоредби смисъл и съдържание, което страната иска по конкретен спор, както и да даде тълкувание на определени норми при тяхната съпоставка, различно от даденото в постановени ТР. Колкото до цитираното особено мнение на ТР № 5/2012 г. следва да се посочи, че задължително за съдилищата е приетото ТР, не и особеното мнение към него – чл.130 ал.2 ЗСВ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 587/23.01.2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б състав по в.гр.д. № 13454/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.