2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 08.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2104 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №2177 от 18.11.14г. по в.гр.д.№3104/14г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №2956/10.07.14г. по гр.д.№19799/13г. на Пловдивския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на [община], че К. К. К., И. Т. К. и К. Т. К. са собственици на площ от 554 кв.м., заключена между цифри 1, 2, 3, 4, 5 и 6 по скица №8 от заключението на вещото лице, която площ представлява част от ПИ с идентификатор 56784.512.284 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 1184 кв.м.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците Т. И. К. е закупил с нотариален акт №126/1965г. от ТКЗС празно дворно място от 630 кв.м., представляващо парцел ІХ, кв.30 по плана от 1932г. на [населено място], П.. Понастоящем този имот представлява онази част от ПИ с идентификатор 56784.512.284, която не е предмет на спор по настоящото дело. Другата част от 554кв.м., която е спорна по делото, е допълнително приобщена към имота на ищците. С регулационния план от 1968г. към него били придадени места от източна и северна страна, а с последващия план от 1987г. има допълнително придадени площи. Повече от 30 години ищците, а преди това и техният наследодател, са упражнявали владение върху спорните 554 кв.м. и са ги придобили по давност. Прието е за неоснователно възражението на ответната община, че спорното място представлява общинска собственост и не може да бъде придобито по давност поради забраната на чл.86 ЗС, вр. §1 от ЗИД ЗС /ДВ бр.46/2006г./. Съдът е изложил съображения, че общината не е доказала собствеността си на заявеното от нея правно основание – чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, вр.§42 ПЗР на ЗИД на ЗОС – преминаване в собственост на общините на застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Във връзка с изложеното от общината оплакване във въззивната жалба съдът е приел, че по делото няма данни процесният имот да е представлявал и земеделска земя, за която се прилага чл.19 ЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. В нея са изложени оплаквания, че съдът не е изпълнил служебните си задължения да отдели спорното от безспорното и да разпредели доказателствената тежест, както и да обсъди всички доказателства, искания и доводи на страните. Не бил указан началният и крайният момент на давността, не били приложени разпоредбите на чл.86 ЗС, вр. §1 от ЗИД ЗС /ДВ бр.46/2006г./; не било отчетено обстоятелството, че към 1965г. спорният имот е бил земеделска земя на ТКЗС; че според Конституцията от 1991г. общините са придобили право на собственост върху недвижими имоти, че били налице всички законови изисквания за преминаване на държавната собственост към общината; че от доказателствата не можело да се приеме, че ищците са упражнявали владение върху спорния имот.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. След като първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл.146 ГПК, в частност – не е отделил спорното от безспорното, като не е указал на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, следва ли въззивният съд да укаже на страните за кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства.
2. Дали позоваването на изтекла в полза на владелеца давност е елемент от фактическия и състав.
3. От кога произвежда действие придобивната давност.
Ответниците в производството К. К. К., И. Т. К. и К. Т. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС, тъй като поставените в нея въпроси не обуславят изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
И трите въпроса, поставени от касатора, са разрешени с тълкувателни решения на ВКС, което изключва възможността по тях да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд при липса или непълен доклад по чл.146 ГПК е разрешен в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд по настоящото дело не е действал в противоречие с това тълкувателно решение. Във въззивната жалба на [община] няма обосновано оплакване за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, а и реално такива нарушения няма, тъй като по делото е изготвен подробен доклад с разпределена доказателствена тежест и дадени указания на общината да докаже правото си на собственост върху спорния имот. Общината не е искала от въззивния съд да събере нови доказателства, които не са били събрани от първата инстанция поради нарушаване на чл.146 ГПК. Посочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК, свързани с поставения въпрос – решение №108 от 10.07.2013г. по гр.д.№814/12г. на І ГО и решение №307 от 20.03.12г. по гр.д.№307 от 20.03.12г. по гр.д.№284/2011г. на ІІ ГО, са постановени преди ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и затова не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че в съществената си част те съответстват на тълкувателното решение. Другото решение №63 от 28.02.2014г. по гр.д.№893/2012г. на ІV ГО е постановено след тълкувателното решение, но то разглежда въпрос, който не възниква по настоящото дело – пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба и неявяване на ответника в заседанията пред първата инстанция.
Двата материалноправни въпроса, свързани с придобивната давност, са разрешени в ТР №4/17.12.12г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд се е позовал на това тълкувателно решение. В съответствие с него е приел, че с предявяването на иска за собственост ищците са се позовали на изтекла придобивна давност и че последиците на давността се зачитат към момента на изтичане на давностния срок. От своя страна първоинстанционният съд, който също се е позовал на това тълкувателно решение, е развил мотиви, свързани с т.3 на посоченото тълкувателно решение, че при спор за собственост изтеклата придобивна давност може са бъде призната на наследниците, дори ако наследодателят им не се е позовал на нея. Решенията на ВКС, на които се е позовал касаторът – решение №480/01.12.10г. по гр.д.№803/09г. на ІІ ГО, решение №355 от 14.07.10г. по гр.д.№802/09г. на ІІ ГО, решение №128 от 09.05.11г. по гр.д.№538/10г. на ІІ ГО, решение №477/08.11.2010г. по гр.д.№909/09г. на ІІ ГО; решение №404 от 16.06.95г. по гр.д.№1904/94г. на ВС, ІV ГО, решение №176 от 15.03.10г. по гр.д.№3057/08г. на ІІІ ГО и решение №859 от 11.01.2010г. по гр.д.№5307/2008г. на ВКС, І ГО са постановени преди ТР №4/17.12.12г. на ОСГК на ВКС и за тях се отнася казаното по-горе. По материалноправните въпроси също не възниква основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2177 от 18.11.14г. по в.гр.д.№3104/14г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: