5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София, 09.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4087 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕКО-СТИЛ“ ООД, представлявано от управителя Н. Д., чрез адв. Л. М., срещу въззивно решение № 750/01.06.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 569/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1456/09.05.2017 г. по гр. д. № 11834/2016 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството против С. Д. Ю. иск за заплащане на неустойка в размер на сумата 22 139,55 лв., претендирана за периода от 06.08.2014 г. до 30.09.2016 г. по сключен на 22.05.2008 г. между страните договор за аренда.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпросите: 1/ включването на клауза за неустойка, когато договорът се сключва чрез пълномощник, какво представлява – договаряне във вреда на упълномощителя, или договаряне без представителна власт, след като в даденото пълномощно са посочени само вида, предмета и основните елементи на договора; 2/ потвърждаването от представлявания (чл. 42, ал. 2 ЗЗД) на клаузата за неустойка, договорена от пълномощника, необходимо ли е да бъде във формата за действителност, предвидена за договора, или може да стане и с конклудентни действия.
Ответникът по жалбата – С. Д. Ю., представляван от адв. С. Х., в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция.
Касационната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „ЕКО-СТИЛ“ ООД срещу С. Д. Ю. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че на 22.05.2008 г. между ответника, в качеството на арендодател, и ищеца като арендатор, е сключен договор за отдаване под аренда на земеделски земи в землището на [населено място], [община], област Пловдив срок за срок от 15 години. Арендодателят е представляван от пълномощник (лицето Е. Г.), упълномощен с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите, в което са посочени конкретно – видът на договора и лицето, с което да се сключи, срока на договора, земеделските земи, които се предоставят за ползване и размера на арендната вноска. При тези данни съдът е счел, че в случая не се касае за общо пълномощно, а представителната власт на пълномощника да се договаря е ограничена само в рамките на условията, посочени в пълномощното. Доколкото липсва овластяване на пълномощника да задължава упълномощителя с неустоечни клаузи, то включването на такава клауза за неустойка в процесния договор и то само в тежест на арендодателя (без подобна санкция за неизпълнение да е предвидена симетрично и за арендатора), уговорката е недействителна по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД и не обвързва ответника. Посочено е, че с отговора на исковата молба страната изрично се е позовала на недействителността на уговорката за неустойка по чл.11 от договора, оспорвайки представителната власт на пълномощника да договаря сключването на договора при условия, различни от посочените в упълномощителната сделка. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства съдът е приел, че пълномощното за сделката е изрично, а не общо, поради което постигнатото съгласие между мнимия пълномощник и ищеца – арендатор за включване в договора за аренда на задължение за плащане на неустойка и определянето на конкретния й размер не може да обвърже представлявания, тъй като в този случай пълномощникът е действал извън обема на учредената му представителна власт и действията му не са потвърдени. В заключение е прието, че оспорената клауза за неустойка в договора за аренда е недействителна и не може да ангажира отговорността на ответника за заплащане на търсеното обезщетение, поради което искът е неоснователен.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените в изложението въпроси са неотносими. Съгласно приетото по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.
В случая, първият въпрос в изложението – включването на клауза за неустойка в договор, сключен чрез пълномощник, дали представлява договаряне във вреда на представлявания, или действие извън обема на представителната власт на пълномощника – е правно ирелевантен. Съгласно приетото по т.2 и т.3 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на недействителността по чл.40 и по чл.42, ал.2 ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. В случая, съдът е приел, че договарянето на клауза за неустойка в сключения от пълномощника на ответника аренден договор, е извън обема на учредената му с изричното пълномощно представителна власт и поради това, съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД клаузата не може да обвърже представлявания. Произнасянето е в рамките на заявеното с отговора на исковата молба оспорване на действията на пълномощника и на основанието по въведеното от страната, в чийто интерес законът допуска това, възражение за недействителност. Въпросът, дали в случая се касае за недействителност по чл.40 ЗЗД на оспорената договорна клауза, не е обсъждан и разрешаван от въззивния съд. В мотивите на решението изрично е посочено, че на преценка подлежи първо действителността на клаузата с оглед обхвата на притежаваната от пълномощника представителна власт, а ако се установи, че същият не е действал при превишаване пределите на овластяването, тогава трябва да се изследва въпросът за евентуално договаряне във вреда на представлявания. В случая, както се посочи, съдът е приел, че недействителността на клаузата произтича от липсата на представителна власт за пълномощника и не е обсъждан въпросът дали действията му са във вреда на представлявания. Поради това, поставеният въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Вторият въпрос – дали потвърждаването на действията, извършени от пълномощника извън обема на представителната власт, трябва да стане във формата за действителност, предвидена за договора, или може да стане и с конклудентни действия – също е неотносим. Съдът не е приемал, че в случая потвърждаването не може да стане с конклудентни действия. Правните му съображения за отхвърлянето на иска са, че в случая даденото пълномощно е изрично, а не общо; че в него упълномощителят ясно е изразил волята си по отношение вида и обема правни действия, които пълномощникът следва да извърши и по този начин е ограничил представителната му власт. Същевременно, като е отказал да потвърди договора в оспорената му част, мнимо представляваният се е позовал на установената в негов интерес недействителност и окончателно е отклонил правните последици от своята правна сфера. Приетото от въззивния съд е в съответствие с разясненията, дадени в мотивите по т.1 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, че когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него. Поради това и насрещната страна – третото лице, договаряло с мнимия представител, не придобива облигационни и вещни права по силата на договора.
При този изход на спора, искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноските за касационното производство е основателно и доказано за сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750/01.06.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 569/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „ЕКО – СТИЛ” ООД – гр.Пловдив, представлявано от управителя Н. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. Д. Ю. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.