О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София,17.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1361/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Община гр. Б. против решение №261/23.07.2009г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №6/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №5355/10.11.2008г. по гр.д. №618/2008г. по описа на Б. районен съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси-налице ли е смущаване на претендираното от ищците право на собственост,налице ли е отчуждаване по отношение на дворното място,процесното място има ли статут на земеделска земя и други,които са от значение за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалвана съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците С. М. В.,В. Г. А. и И. Г. Г.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въвззивният съд е приел,че отчуждаване на процесния имот по силата не регулационния план не е било извършено,тъй като отчуждителната заповед по отношение на същия е бил отменена по съответния ред през 1983г.,като при тази отмяна,в случая поради отпадане на мероприятието от плана,с обратна сила отпада и действието на отчуждаването. С оглед анализа на събраните по делото доказателства,въззивният съд е стигнал до извода,че след като процесния имот е бил застроен още през 1957г.,последният е загубил статута на земеделска зема и е придобил жилищен характер,а при образуване на ТКЗС този имот не е бил предмет на кооперативно земеползване,тъй като върху него е запазено правото на собственост в реални граници,съгласно член 11 ал.2 от ПУ на ТКЗС. Съдът е посочил,че при включването на имота в регулация през 1981г.,имотът е бил записан на С. В. -наследодател на ищците,който е установил владението върху имота на основание неформален продажбен договор от 22.04.1958г.,което владение не е било прекъсвано,дори и при отчуждаването,спрямо който имот през целия период от време е било демонстрирано явно и необезпокоявано владение и своене на същия,при което наследодателя на ищците Г е придобил имота на това основание,като оставен му от неговия баща С. От друга страна съдът е приел,че държавата не е придобила този имот по силата на отчуждаване,а и не се сочи друго придобивно основание,а съставения АДС има само удостоверително значение,поради което ответникът,настоящ касатор Община Б.,не може да противопостави възражение,че имотът е частна общинска собственост на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Преди всичко касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото,какъвто в настоящото изложение на касатора липсва,защото зададените въпроси в същото са по съществото на спора и с мотивите си в решението съдът им е отговорил. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТГК на ВКС,касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат другите основания за това. Цитирането само на разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК от касатора, също не обуславя основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като за да е налице тази хипотеза разрешения от съда правен въпрос е от значение за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени-т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г.,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261/23.07.2009г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №6/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община гр. Б. да заплати на В. Г. А. сумата 250 лева/двеста и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: