О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 30.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1705 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. Б., К. Й. Б. и Д. Й. Б. против решение № 238/22.06.2009г. постановено по гр.д. № В-313/2009г. на Русенски окръжен съд, в частта му с която бе определен начин на ползване на таванското подпокривно пространство на лява и дясна част от входа и вместо това е разпределено ползването според приложение 4 към заключението на вещото лице от 08.06.2009г., като дял А е предоставен на ищците, а дял Б – на ответниците.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че подпокривното пространство е обща част по предназначение с оглед височината му, че стълбището до него е обща част и през него имат право да преминават и двете страни.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото е прието, че стълбището е обща част, а касаторите го считат индивидуална собственост, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е учредил право на преминаване през индивидуална собственост само на касаторите и защото е разпределено ползването по начин, различен от описания в исковата молба от самите ищци, и за необоснованост, защото съдът не се е съобразил с доказателствата по делото.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса ако тавана е подпокривно пространство, по което достъп имат само собствениците на втория етаж и не е комуникативно свързан с първия етаж, допустимо ли е разпределение на ползването му и не е ли той обща част само по естеството си, а не такава по предназначение. Касаторите считат, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС ТР № 34/1983г. на ОСГК т.3.
Ответниците по касация С. Д. С., В. С. Д. и Д. С. У. оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като молят то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с т.2 от цитираното ТР на ОСГК, защото стълбището е обща част, а тавана е с достатъчно височина и с достъп от стълбището и като такъв представлява обща част по предназначение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае до не оценяем иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба правен въпрос: “ако тавана е подпокривно пространство, по което достъп имат само собствениците на втория етаж и не е комуникативно свързан с първия етаж, допустимо ли е разпределение на ползването му и не е ли той обща част само по естеството си, а не такава по предназначение” е свързан с предмета на делото, но не обуславя крайния изход от спора и е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС. По делото от СТЕ е безспорно установено, че стълбището е едно за сградата, което осигурява достъп до първия, преустроения втори етаж и до тавана. Съгласно чл. 38 от ЗС то е обща част по естеството си и за него не може да се уговаря определени части да са само на част от етажните собственици. Изяснено е, че тавана е с височина не по-ниска от 1,80 м., разпределен е на помещения и в него се влиза от метална стълба, продължение на стълбището за първия и втория етаж. В този си вид, съгласно ТР № 34/1983г. на ОСГК то представлява подпокривно пространство – обща част по предназначение и е допустимо разпределение на ползването му. Тезата на ищците не кореспондира на доказателствата, не намира опора в нормата на чл. 38 от ЗС и в задължителната съдебна практика. Съдът се е съобразил с ТР № 34/1983г. и постановеното от него решение не следва да се допуска до касация на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 238/22.06.2009г. постановено по гр.д. № В-313/2009г. на Русенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. Д. Б., К. Й. Б. и Д. Й. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: