ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
София, 04 . март 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1932 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Врачанския окръжен съд от 26.09.2009 г. по гр.д. № 543/2009, с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд от 20.05.2009 г. по гр.д. № 1459/2006, с което е обезсилено решението за обявяване на окончателен договор поради неплащане на определената цена на основание чл. 362 ГПК.
Недоволен от решението е жалбоподателят Д. Ф. Ф., представляван от адв. П от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по поцесуалноправните въпроси: от кога се дължи цената по решение, с което е уважен иск за обявяване на договор за окончателен, за доказателствената тежест на изпълнението на едно задължение, за правното значение на изпълнение, извършено преди приключването устните състезания, както и по материалноправния въпрос за последиците от неизпълнението на незначителна част от задължението, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Ц. И. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред възивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен от касационния съд при условие, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила (05.12.2008 г.) на обещателката бъде изплатена сумата 12,500 лева. Значително време по-късно на 19.01.2009 г. приемателят е превел на обещателката сумата 1.001,50 лева. Други доказателства за плащане не са представени, а доказателствената тежест е на длъжника.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни правни въпроси имат значение за решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд повдигнатите въпроси не са разрешен по различен начин. Те нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на длъжника е да докаже изпълнението на задължението си. Задължението за плащане на цената по предварителния договор възниква от влизането на решението в сила (решението на касационния съд влиза в сила в деня на обявяването му). Вписването на решението в нотариалните книги свидетелства за узнаването му от приобретателя, тъй като вписването се извършва по негово искане, но узнаването на решението е правно ирелевантен факт. Решението на Върховния касационен съд за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се съобщава на работника по изричната разпоредба на чл. 345, ал. 1 КТ. Тази изключителна разпоредба не може да бъде прилагана по аналогия в други случаи. Възраженията на приемателя за плащане на уговорената в предварителния договор цена са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и той не може да се позовава на обстоятелството, че е платил преди приключването на устните състезания. Действително приемателят може да плати чрез прихващане със свои вземания от обещателката (той твърди, че при сключването на предварителния договор е оставил при обещателката сумата 11.500, лева, както това е удостоверено в самия договор – чл. 13 вр.чл. 2 и доколкото тази сума не е цена, тя е оставена на влог и подлежи на връщане), но съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД той не може да прихваща извънсъдебно със свое неликвидно вземане. Повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение, тъй като цялото задължение е 12.500 лева, неизпълението е 11.500 лева, а забавяне има за останалата част от задължението –1.000 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 26.09.2009 г. по гр.д. № 543/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.