ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
София, 22.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 370/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. к. “Л”АД – гр. С. срещу Решение № 419 от 25. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2070/ 2008 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила Решение от 31.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1442/ 2008 г. на СРС, 38 с., с която ЗПК ”Л”АД – гр. С. е осъдено да заплати на Х. Т. Х. – от гр. С. сумата 4645 лв., на основание чл. 407 (отм.) ТЗ, със законната лихва от 17.І.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Допълнение по чл. 284 ГПК жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Обосновава искането по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК със значителния материален интерес на иска, който интерес обосновава и от обстоятелството, че се касае до правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за имуществени вреди, каквито съдилищата присъждат в различни размери. По искането по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК жалбоподателят поддържа, че спорът е решен в противоречие с практиката на съдилищата, които решават по различен начин казуси от рода на настоящия. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят излага, че постановяването на правилно и законосъобразно решение е от значение за точното прилагане на закона, тъй като противоречивата съдебна практика създава предпоставки за несправедливо решаване на делата и затруднява деликвентите и застрахователите предвид различните съдебни практики и възможността два пъти да се получи обезщетение от едно ПТП, който въпрос е съществен за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Х. Т. Х. – от гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Такъв е правен въпрос, специфичен за делото, разрешен от съда, който е обусловил решаващите изводи на съда и затова е съществен. Материалният интерес от делото с оглед значителният размер на иска не е съществен правен въпрос, решен от въззивния съд. Не е такъв въпрос и изложената от жалбоподателя необходимост от правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на имуществени вреди, определяни в различни размери от съдилищата, тъй като посочената разпоредба се прилага за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, а искът по делото е по чл. 407 (отм.)ТЗ.
С оглед данните по делото съдът може да изведе същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд и той е: налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл. 407 ТЗ и основателно ли е възражението на ответника, че пречка затова е влязлата в сила присъда, с която е уважен граждански иск срещу прекия причинител на щетата.
Неоснователно е поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Изведеният сега съществен правен въпрос, е решен от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика по този въпрос и тя е: ако увреденият упражни правото си срещу прекия причинител и то бъде удовлетворено чрез изпълнение, се погасява правото му срещу застрахователя по прекия иск. Не е достатъчно издаването на изпълнителен лист срещу деликвента, а трябва той да е платил на увреденото лице, за да се погаси вземането на увреденото лице за репарация на вредите срещу застрахователя по чл. 407 (отм.) ТЗ – фактът, който погасява прекия иск, е плащането от деликвента, а не издаването на изпълнителен лист. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи противоречива практика на съдилищата по изложения въпрос, а и дори да е налице такава, обжалваното решение е постановено при спазване практиката на ВКС по този въпрос.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в посочената част на Решение № 419 от 25. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2070/ 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: