2
определение по ч.гр.д.№ 2467 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 10.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2467 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 7176 от 17.05.2016 г., подадена от К. И. Б. срещу определение № 1300 от 15.04.2016 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, постановено по ч.гр.д.№ 4478 от 2015 г., с което е оставена без уважение молбата на К. Б. за предоставяне на правна помощ във връзка с касационна частна жалба с вх.№ 3045 от 29.02.2016 г. срещу определение № 436 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 4478 от 2015 г. на Софийския апелативен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на САС на 14.05.2016 г., а частната жалба е подадена на 17.05.2016 г./ и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Правилно в обжалваното определение е прието, че жалбоподателят няма право на правна помощ за подадената от него частна жалба срещу определението на САС, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Съгласно разпоредбата на чл.24, т.2 от Закона за правната помощ, правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая е налице хипотезата на чл.24, т.2 ЗПП, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС се касае за очевидно неоснователен иск, предявявайки който ищецът не желае да се съобрази с разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ относно функционалния имунитет на посочения от него ответник по делото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1300 от 15.04.2016 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, постановено по ч.гр.д.№ 4478 от 2015 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.