2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 143/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. София, 11.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 143 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ж. А. Ш. обжалва решение № 209 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 368/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация Д. А. К., К. А. Ш., С. А. К. и Трендафила А. Т. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 162 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 244/09 г. на Районен съд [населено място], с което допуснатия до делба имот е разпределен между съделителите и са присъдени суми за уравнение на дяловете. Приел е, че съгласно техническата експертиза имотът е поделяем, затова следва да бъде разпределен, а не възложен на касатора по реда на чл. 349 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са записани въпроси че е налице е материалноправен въпрос по чл. 351 ГПК, тъй като съдът не обсъдил дали са налице предпоставките на чл. 349 ГПК за възлагане жилището на касатора и съществен процесуалноправен въпрос че не са анализирани обстойно и в пълна съвкупност всички приложени писмени доказателства. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Преценката за допустимост се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. К. е длъжен да посочи в изложението си правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, поддържаните от касатора основания за допустимост на касационното обжалване представляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите в изложението се свеждат до твърдени нарушения на съществени съдопроизводствени правила които са основания за касиране. Освен това, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. Конкретният спор не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Няма различие и в съдебната практика по прилагане на цитирания текст, затова касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 368/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: