3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 12.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело №131 по описа за 2012 г..`
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 1548/03.09.2011 г. по ч.гр.дело №718/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което се потвърждава определение №2095 от 07.04.2011 г. на РС-Разлог по гр.д. №307 /11, с което е прекратено като недопустимо на основание чл. 126 ал.1 от ГПК производството по иска на жалбодателя срещу М. Д. К. за установяване, че ищецът не дължи сумата от 21 303,87 лева-неустойка за забава за периода от 14.03.2008 г. до 05.06.2009 г. на изпълнението на задължението на ищеца по договор в нот.акт №167т.11, рег.№ 1702, н.д. № 359/2007 на нотариус М. с рег.№061 на НК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искът на жалбодателя срещу М. Д. К. за установяване, че ищецът не дължи на последния сумата от 21 303,87 лева-неустойка за забава за периода от 14.03.2008 г. до 05.06.2009 г. на изпълнение на задължението си по договор в нот.акт № №167, т.11, рег.№ 1702, н.д. № 359/2007 на нотариус М. с рег.№061 на НК е недопустим по смисъла на чл.126 ал.1 от ГПК, доколкото с искова молба по иск с правно основание чл.422 от ГПК и предмет установяване съществуването на същото вземане , за което в полза на М. Д. К. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №207/11.01.2011 г. по ч.гр.д. № 11/2011. Доколкото съгласно чл.126 ал.1 от ГПК при две висящи дела с един и същи предмет на спора , между едни и същи страни по-късно заведеното се прекратява и с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, че установителния иск по този ред се счита подаден от датата на заявлението по за издаване на заповед за изпълнение, която дата предхожда тази на предявяването на отрицателния установителен иск, въззивният съд е счел производството по втория иск за недопустимо и го е прекратил на посоченото основание.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая като обуславящ изхода на спора въпрос, се сочи, този за допустимостта длъжникът по заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК да предявява отрицателен установителен иск за вземането предмет на заповедното производство, преди още кредиторът да е предявил положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, но след издаването на самата заповед за изпълнение. Твърди, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.126 ал.1 от ГПК във връзка с тази по чл.422 ал.1 ГПК е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. От съдържанието на последната изрично и недвусмислено следва, че искът по чл.422 от ГПК се счита предявен от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не от подаването на самата искова молба в съда, а разпоредбата на чл.126 ГПК постановява при две висящи дела с един и същи предмет между същите страни, по-късно заведеното следва да се прекрати служебно от съда.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1548/03.09.2011 г. по ч.гр.дело №718/2011г. на Благоевградски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: