2
определение по ч.гр.д.№ 2288 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 13.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2288 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. С. срещу определение № 20919 от 11.11.2013 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав по ч.гр.д.№ 9227 от 2013 г., с което е оставена без уважение частната жалба на С. С. срещу разпореждане от 25.03.2013 г. на Софийския районен съд, 27 състав за връщане на въззивната жалба на С. С. срещу решение от 10.10.2012 г. по гр.д.№ 63180 от 2010 г. на СРС, 27 състав, поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовностите на тази жалба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди, че обжалваното определение противоречи на посочена от него задължителна практика на ВКС /определение № 77 от 24.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 543 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 833 от 18.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 2620 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 666 от 19.11.2009 г. по ч.т.д.№ 703 от 2009 г. на ВКС, Първо т.о. и др./ по следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли при връчване на съдебни книжа и съобщения длъжностното лице да удостовери, съответно да посочи в съобщението/призовката данни за самоличността на лицето, на което същото е връчено и 2. При връчване на съобщение чрез друго лице /по реда на чл.46 от ГПК/ задължително ли е в съобщението да е удостоверена самоличността и качеството на лицето, получило съобщението. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 03.04.2014 г. ответникът по жалбата В. С. М. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 25.02.2014 г., а частната жалба е подадена на 04.03.2014 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая, касационното обжалване на определението на СГС не следва да се допуска поради следното:
1. По първия от посочените от жалбоподателя правни въпроси /следва ли при връчване на съдебни книжа и съобщения длъжностното лице да удостовери, съответно да посочи в съобщението/призовката данни за самоличността на лицето, на което същото е връчено/ няма противоречие между обжалваното определение и посочената от жалбоподателя съдебна практика. В посочените определения на ВКС се приема, че съгласно чл.44, ал.1 от ГПК при връчване на съобщения връчителят следва да удостовери с подписа си датата и начина на връчване и да отбележи качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверение за самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. По настоящото делото по същество е прието същото: че съобщението за оставяне на въззивната жалба без движение е било редовно връчено на жалбоподателя С. С. по реда на чл.44, ал.1 от ГПК на 20.02.2013 г., тъй като в него връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчване и е посочил, че връчва съобщението лично на С. С.. В посочената практика на ВКС, както и в закона, няма изискване при лично връчване на съобщението връчителят да впише в него номера и датата на документа за самоличност на лицето, на което се връчва съобщението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на СГС по този въпрос, тъй като въпросът касае приложението на разпоредбата на чл.44 от ГПК, която е достатъчно ясна и по която има съдебна практика /включително практиката, посочена от самия жалбоподател/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
2. Вторият от посочените процесуалноправни въпроси /при връчване на съобщение чрез друго лице /по реда на чл.46 от ГПК/ задължително ли е в съобщението да е удостоверена самоличността и качеството на лицето, получило съобщението/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като произнасянето по този въпрос няма никакво значение за конкретното дело, по което съобщението до жалбоподателя С. С. за разпореждането на съда от 10.01.2013 г., с което му е бил даден срок за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, е било връчено на С. на 20.02.2013 г. лично /по реда на чл.44, ал.1 от ГПК/, а не чрез друго лице /по реда на чл.46 от ГПК/.
Относими към настоящия спор са въпросите: чия е доказателствената тежест и с какви доказателства би могло да се обори официалното удостоверение на длъжностното лице- призовкар, че подписът под съобщението, оформено като получено на 20.02.2013 г. лично от С., не е на С. С., а на трето неизвестно лице и представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето на въззивния съд по съдържащото се в частната жалба искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза за подписа върху съобщението, оформено като получено на 20.02.2013 г. лично от С.. Тези въпроси обаче не са поставени от жалбоподателя, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, настоящият състав на ВКС няма право служебно да ги поставя и да се произнася по тях. Още повече, че посочената от жалбоподателя практика на ВКС не касае тези въпроси.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20919 от 11.11.2013 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, постановено по ч.гр.д.№ 9227 от 2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.