O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 14.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1353 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3452/ 28.07.2010 година от В. С. С., А. С. С. и Е. С. С., и тримата от[населено място] чрез адв. Н. С.- АК С. срещу Решение Nо 194 от 06.07.2010 година по гр. възз. д. Nо 299/2010 год. на ОС-С. .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 35 от 30.04.2010 година по гр.д. Nо 17/ 2010 година на РС-Ч. , в частта , с която е отхвърлен предявения на основание чл. 53 ал.3 ЗКИР заявен от В. С. С., А. С. С. и Е. С. С. срещу Г. Т. А. и Й. Т. Й. за признаване за установено, че ищците, като собственици на ПИ Nо 80371.241.861 са собственици на процесните 38 кв.м. , неправилно заснети към ПИ Nо 80371.241.860 по КК на[населено място], собственост на ответниците.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила досежно квалификацията на иска , както и при преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по недопустима правна квалификация „поставена” по делото служебно от районния съд, „произвел” е недопустимо съдебно решение и е решил въпроса за приложението на чл. 53 ал.2 ЗКИР в противоречие на практиката.Представени са Определение Nо 1 от 07.01.2009 година по гр.д. Nо 4373/2008 година на ВКС-IV отд., Определение Nо 226 от 15.05.2009 година на ВКС по ч. гр.д. Nо 149/2009 година на II отд., Определение Nо 186 от 25.06.2010 година на по гр.ч. д. Nо 270/2010 на ОС-С..
Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че разясненията по ТР 3/1993 година на ОСГК на ВС по въпросите за реда, квалификацията и предпоставките ,” разрешен както по З. /отм./”, търпи доразвитие и ново произнасяне, предвид действието на § 6 от ЗУТ , нов, и лисата на конкретно ТР на ОСГК, което да обхване действащите хипотези на допустимост и правен интерес по „огромния” брой дела, налични и висящи такива по чл. 53 ал.2 ЗКИР.
Поддържа се основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради нарушение на ТР 1/2010 година на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото за характера на заявения иск и данъчната оценка на процесния недвижим имот от 3385 лв. ,следва да се приеме , че са спазени изискванията и на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес , поради което и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение , въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция по иска с правна квалификация чл. 53 ал.2 ЗКИР, в неговата отхвърлителна част , предмет на касационното обжалване, като в уважената част , с която е прието на същото правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР, че е налице погрешно заснемане на имота на ответниците за 16 кв.м., които принадлежат към имота на ищците, на същото правно основание , е влязло в сила.
Решаващият съд е приел , че има погрешно заснемане на имоти 860 и 861 в КК на[населено място] , но установената , на база на анализираните писмени доказателства и експертно становище, разлика в квадратурата е от 16 кв.м., а не както се претендира от ищците –касатори 54 кв.м.
Настоящият състав на ВКС, съобразявайки доводите на касаторите и защитата им , счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК .
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС изрично е посочено , че на първо място касаторите следва да посочат конкретно формулиран материално-правен и процесуално-правен въпрос и какво следва да се разбира под такъв материално-правен или процесуално правен въпрос, който единствено би дал база на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК за селекция- преценка дали е налице някоя от хипотезите на т.1 , т.2 или т.3 на закона, както и кога са налице основанията за допустимост на касационното обжалване в посочените три хипотези на закона.
Без формулиране на конкретен въпрос , самото позоваване за наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК дори и да е посочена задължителната съдебна практика – а в случая ТР 1/2010 година не е представено /!/, не може да обуслови необходимостта от проверка в тази на касационната инстанция, поради което следва да се приеме , не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Ако се приеме , че има поставен от касаторите процесуално-правен въпрос и същият касае дадена недопустима правна квалификация „поставена” по делото служебно от районния съд, „произвел” и недопустимо съдебно решение и е решил въпроса за приложението на чл. 53 ал.2 ЗКИР , то с оглед на посочената „съдебна практика”- 3 определения на съдилища по чл. 288 ГПК, които съгласно посоченото ТР 1/2009 година на ОСГКТК нямат характер на влезли в сила съдебни решение с които е разрешен спор за материално право със силата на пресъдено нещо, не може да се приеме , че е налице основание за селекция по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не може да бъде прието, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос за реда, квалификацията и предпоставките ,” разрешен както по З. /отм./”, в контекста на доводите , обуславящи според касатора „ нуждата” ,която налага нови разрешения в хипотези на приложение на чл. 52 ал.3 ЗКИР , не сочи на нужда от нови разяснения, различени от тези по ТР 3/1993 година на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 32 и чл. 33 З./ отм./ с оглед на разбирането, че от гл.т. на правно-релевантни факти , квалификация и фактически основания, производствата по установяване по съдебен ред на грешка в кадастралната основа , респ. кадастралната карта , чл. 53 ал.2 ЗКИР не сочи на различния.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3452/ 28.07.2010 година от В. С. С., А. С. С. и Е. С. С., и тримата от[населено място] чрез адв. Н. С.- АК С. срещу Решение Nо 194 от 06.07.2010 година по гр. възз. д. Nо 299/2010 год. на ОС-С. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: