О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр.дело № 3235/2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3264/18.03.2014 г. на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника му адвокат В. Д. срещу определение № 470/27.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 528/2014 г. на Софийски апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне по материалноправен въпрос: „Изплащането на суми, с основание различно от плащане на трудово възнаграждение и/или трудово обезщетение и/или други суми по КТ, които суми не са свързани с трудовоправните отношения между две страни и са недобросъвестно получени и подлежащи на връщане от страна на работника, претенцията за възстановяването им по своя характер би следвало да се разглежда от съдилищата като трудов спор и в тази връзка компетентен да разгледа делото на първа инстанция е районен или окръжен съд?”. Сочи се, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба оспорва същата и сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като претендира и разноски.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема следното :
С посоченото определение е потвърдено протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.11.2013 г. по гр.д. № 6070/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. За да постанови определението въззивният съд правилно е приел, че за да прекрати производството и да го изпрати по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 103, вр. с чл. 104, т. 4 ГПК, Софийският градски съд законосъобразно се е десезирал, тъй като се касае за трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ, който с оглед правилата за родовата подсъдност подлежи на разглеждане от районен съд.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не предпоставя допускане касационно обжалване на решението на основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той не е относим към крайния изход на спора за подсъдността. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че макар предявената претенция да не произтича от трудово правоотношение между страните,спорът е трудов и делото е подсъдно на районния съд. Той е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективни трудови договори. В случая ищецът претендира връщането на сума, уговорено с трудовия договор и допълнително споразумение към него, съответно с вътрешните правила за работната заплата, към които трудовият договор препраща. Следователно се касае за спор, свързан с изпълнението на трудово правоотношение, а спорът е с предмет, който попада в обхвата на чл.357, ал. 1 КТ. Това определение не квалифицира трудовия спор само като такъв за получаване на суми за престирана работна сила. В тази категория попадат и споровете за получаване на различни обезщетения за отпуск, за професионално заболяване и т.н. Следва да се приеме че определящ характера на спора е юридическият факт за получаване на сумата, а не конкретното фактическо основание, на което е получена същата. В случая юридическият факт е трудовото правоотношение, респ. трудовият договор, допълнителното споразумение към него и вътрешните правила за работната заплата на дружеството. Ето защо се касае за трудов спор, който по правилата на ГПК е подсъден на районен съд като първа инстанция.
Предвид обстоятелството, че поставеният в изложението въпрос за допускане на касационно обжалване не е относим от една страна, а от друга,че формулировката на чл. 357, ал. 1 КТ, която дефинира кои спорове са трудови,е ясна, то не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Релевантният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е налице, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението.
Въпреки изхода на производството, на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски за производството поради липса на доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №470/27.02.2014 г. по ч.гр.д. № 528/2014г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: