3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 15.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 151 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. И. Ш. срещу определение № 884/29.11.2010г. по ч. т. дело № 808/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 707 от 23.04.2010г. по ч. гр. дело № 3074/2009г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че неправилно съдебният състав е приел, че определението на САС не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Според частния жалбоподател въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на друго производство, различно от исковото. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде уважена.
Ответникът К. З. [фирма],[населено място], [община] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С определение № 707 от 23.04.2010г. по ч. гр. дело № 3074/2009г. САС, 1 състав е потвърдил определение от 29.06.2009г. по т. дело № 935/2008г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма],[населено място] за отмяна на обезпечение, допуснато с определение от 12.03.2008г. по ч. гр. дело № 167/2008г. на Ш. окръжен съд. За да остави без разглеждане подадената от [фирма],[населено място] частна касационна жалба срещу въззивното определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Изложил е съображения, че определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, и процесното определение на САС е извън двете категории определения по чл. 274, ал. 3 ГПК. Според съдебния състав определенията на въззивните съдилища, постановени по частни жалби срещу първоинстанционни определения за отмяна или отказ от отмяна на обезпечение по реда на чл. 402 ГПК, аналогичен на реда по чл. 321 ГПК /отм./, не подлежат на касационно обжалване и в този смисъл следва да се приложат Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС и т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС с оглед принципно идентичната правна уредба на производството за отмяна на обезпечение.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на допуснато обезпечение, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по молбата за отмяна на допуснатото обезпечение, аналогично на определението по обезпечение на иска, има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и с него не се разрешават материалноправни въпроси, свързани с предмета на съответното съдебно производство. В този смисъл правилно съставът на Второ отделение, ТК на ВКС се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по отмяната на обезпечението произтича от закона – чл. 402, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 402, ал. 2 ГПК е аналогична на чл. 321, ал. 2 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по отмяната на обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение и го е потвърдил в обжалваната му част.
Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 884/29.11.2010г. по ч. т. дело № 808/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.