3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр.София, 16 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 457 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С.г.п., М. на в.р. и на К. Д. Ц. срещу въззивно решение №5011/05.07.2015г. постановено по възз.гр.д.№256/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.09.2014г. по гр.д.№38640/2012г. на Районен съд – София. П. и МВР обжалват решението в частта, с която са осъдени да заплатят на Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лева, причинени вследствие повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда. К. Ц. обжалва съдебния акт в частта, с която претенцията му за обезщетение е отхвърлена за разликата до предявения размер от 20 000 лева.
В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд в обжалваните му части.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК прокуратурата е изложила доводи за произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика по правния въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване завършило с оправдателна присъда; включително, да приложи законовият критерий за справедливост не абстрактно, а само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Сочи се основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението на касатора М. на в.р. се поставя въпросът – процесуално легитимирано ли е министерството да отговаря по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ, при положение, че съответната обособена структура – ГДБОП, осъществяваща разследващата дейност по реда на НПК, е самостоятелно юридическо лице, предвид последните изменения на ЗМВР и ЗДАНС, приети със ЗИДЗМВР, обн.ДВ бр.14/2015г.
Касаторът К. Ц. е изложил доводи за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на решението в отхвърлителната му част. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е инкорпорирано в текста на касационната жалба. По същество искането е аргументирано единствено с доводи, касаещи неправилността и необосноваността на въззивното решение относно определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лева.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по жалбите на П. на РБ и на МВР. Поставените въпроси са правно значими и са обусловили правната воля на съда в атакуваната част от решението. По същите е налице задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, цитирани в изложението на прокуратурата.
По касационната жалба на К. Ц. не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение в отхвърлителната му част. Съгласно разрешението по т.4 от ТР№1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормите на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД не са неясни, непълни или противоречиви, а по приложението им има създадена константна задължителна съдебна практика. В изложението на касатора, инкорпорирано в текста на касационната му жалба, въобще липсва аргументация в какъв аспект и по кой конкретен правен въпрос, разрешен с обжалваното решение, се налага тълкуване на посочените норми, или промяна и осъвременяване на създадената вече практика с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия. Поради това, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение в частта му, с която претенцията на ищеца на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата от 10 000 лева до размера на 20 000 лева.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5011/05.07.2015г., постановено по възз.гр.д.№256/2015г. на Софийски градски съд в частта му, предмет на обжалване с касационна жалба вх.№ 102146/17.08.2015г. подадена от К. Д. Ц. от [населено място], представляван от адв.Л. Т..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5011/05.07.2015г., постановено по възз.гр.д.№256/2015г. на Софийски градски съд в частта му, предмет на обжалване с касационна жалба вх.№ 96110/28.07.2015г. на С.г.п. и касационна жалба вх.№ 103515/20.08.2015г. на М. на в.р. – София.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.