О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
Гр.София1 28.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 61/2018 г.
за да с произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и П. С. Г. /понастоящем Д./ срещу определение № 1608/16 май 2017 г. по ч.гр.д.№ 5474/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба на същите с вх. № 129139/13.10.2016 г. срещу разпореждане от 27.09.2016 г. по гр.д.№ 9159/2016 г. на СГС, І ГО, 21 състав, за връщане на исковата им молба и прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск. В жалбата се поддържа, че определението на САС е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за разглеждане на исковете от първоинстанционния съд. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация [фирма] София изразява становище, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При преценка на допустимостта на частната жалба с вх. № 14045/11 август 2017 г. на САС настоящият съдебен състав съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок по пощата от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на СГС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.424 ГПК, предявен от П. С. Г. и [фирма] за установяване по отношение на [фирма] несъществуването на вземане по запис на заповед, издаден на 4 юни 2010 г. от ищцовото дружество авалиран от П. С., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата 59 282,72 ЕВРО по ч.гр.д.№ 99/2011 г. на СРС, 64 състав. Счел е, че предявените в субективно съединение специални установителни искове са недопустими, тъй като не се основават на твърдения за новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по чл. 424 ал.1 ГПК, чието съществуване и надлежно установяване би обусловило извод за недължимост на вземането по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение. Препратил е и към мотивите на първоинстанционния съд, в които след оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности в съдържанието й и уточняване на обстоятелства, свързани с възраженията на длъжниците в заповедното производство, СГС с оглед на предприетите уточнения е преценил, че изложените от ищците факти не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор и дори да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен.
С оглед съдържанието на възпроизведената част от мотивите на САС ВКС намира, че формулираните от касаторите въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са обусловили решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените от жалбоподателите установителни искове. Съдът е заключил, че при своевременно направени възражения в срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците следва да охранят интересите си в евентуално производство по чл.422 ГПК, образувано по иск на дружеството – кредитор. При неподадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът разполага само с възможността да предяви иск по чл.424 ГПК за оспорване на вземането при намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението. Само при такива обстоятелства исковият път за защита на длъжника е открит. Тези изводи на Софийския АС са съобразени с т.16 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно обусловеността на преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК.
И. от касатора въпрос в т. 1 на изложението – допустим ли е отрицателен установителен иск за недължимост на вземане – предмет на заповедно производство – ако са налице предпоставките за допустимост на положителен установителен иск е зададен хипотетично, съдилищата не са обсъждали в определенията си съотношението между исковете на кредитора и тези на длъжника по чл.424 ГПК.
Вторият въпрос – относно съотношението между искова защита по общия ред и защита по облекчен привилегирован ред, регламентиран с по-благоприятни норми, е теоретичен също не е обсъждан в акта на въззивния съд.
Некоректно зададени са въпросите по т.3, както следва:
Допустимо ли е с аргумент за недопустимост на единия иск да не се разгледа вторият субективно съединен иск и
Липсата на указания и разяснения не е ли вид нарушение на правото на защита и достъп до съд на длъжника.
Съдът се е произнесъл по двата иска, съединени по почин на ищците и е дал изчерпателни и точни указания по отстраняване на нередовностите на исковата молба, достигнали до ищците, съобразил е депозираната от тях уточнителна молба в срок при проверката по чл. 129 и 130 ГПК, както и диспозитивното начало в гражданския процес.
Не са налице и допълнителните селективни основания, сочени от жалбоподателите бланкетно. Същите не развиват съображения за неточно тълкуване и прилагане на конкретни правни норми, за несъвършенства на законодателната уредба, както и съображения с какво разрешението на изведените правни въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивното определение не е постановено в отклонение на трайно установената практика на ВКС относно процесуалната защита на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателите не установяват сочените от тях основания за достъп до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1608/16 май 2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 5474/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: