О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 20.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5173 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената в срока по чл. 283 ГПК от И. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. К., касационна жалба против въззивното решение № 197 от 7.07.2016 год. по гр. д. № 428/2015 год. на Добричкия окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на А. Г. К. сумата 14 916.67 лв., представляваща съответна на притежаваните от него идеални части в съсобствеността сума на увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени от ищцата подобрения, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /1.11.2010 год./ до окончателното плащане, съгласно допълнителното решение № 241 от 10.10.2016 год. постановено по същото въззивно дело.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено и вместо това искът срещу него бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски.
В самата касационна жалба, както и в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулиран е процесуалноправния въпрос: Намира ли приложение ТР № 45 от 12.08.1987 год. по гр. д. № 18/87 год. на ОСГК на ВС по отношение на преклузивните срокове, определени в процесуалния закон и тяхното изпълнение, обоснован с изложените доводи за уточняване на претенциите на ищцата за подобрения извън срока по чл. 286 ГПК /отм./. Вторият процесуалноправен въпрос е: Може ли да бъде постановено решение само и единствено въз основа на съдебно-техническа експертиза, в контекста на съображението за липса на представени от ищцата писмени доказателства за извършените в имота от нея подобрения. Касаторът поставя и материалноправни въпроси, свързани с владението върху самостоятелния обект в сградата, обуславящо личната полза от извършените в него подобрения, преценката на същите, както и момента на оценяването им, който съгласно приетото в съдебната практика е този на извършването им, а не както е приел въззивният съд към настоящия момент. Поставен е и въпросът относно легитимацията на съпрузите по иск за подобрения с оглед предявяването му само от единия съпруг.
Касаторът представя две съдебни решения /на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 360/14 год. и на Старозагорския районен съд по гр. д. № 244/09 год./, без данни същите да са влезли в сила, както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Р 40 от 13.02.15 год. по гр. д. № 6110/14 год. І г. о. и Р 31 от 27.02.15 год. по гр. д. № 5276/14 год. І г. о., без да уточнява в какво се състои твърдяното противоречие с обжалваното решение, нито излага съображения относно релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – А. Г. К., чрез пълномощника й адв. Д. Б., оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по съображенията в писмения отговор – не са поставени правни въпроси, обусловили изхода на спора, както и липсват допълнителни основания за достъп до касационно обжалване на въззивното решение. Счита доводите на касатора в касационната жалба за относими към правилността на решението, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба с претенция за заплащане на направените разноски, съгласно представен списък.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд в обжалваното решение приел, че А. К. е съсобственик, владелец на собствените си идеални части и държател на чуждите такива в делбения имот /жилището на третия етаж в сградата/, поради липса на данни да е променила намерението да владее целия имот за себе си, респ. със съпруга си за тях. Поради това отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията в съсобствения имот следва да се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД когато гесторът е действал и в свой интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му – т. е. до по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Въз основа събраните гласни доказателства съдът приел претендираните подобрения да са извършени от заявилата претенция за заплащането им страна, така както са уточнени съгласно указанията на въззивния съд, към 2005 год., същите представляват полезни разноски, увеличаващи стойността на имота, установено от заключението на техническата експертиза. Поради това и останалите съсобственици, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, дължат на подобрителя на имота припадащата им се част от увеличената му стойност, представляваща по-малката сума между нея и направените разходи, възлизаща в размер на 53 700 лв. След разпределението на квотите дължимата от касатора сума, с която неговият дял неоснователно се е увеличил, възлиза на 14 916.67 лв., до който размер е уважен искът срещу него.
Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и се е позовал на съдебна практика /ТР № 85/68 год. ОСГК/ по приложението на закона относно присъждане на увеличената стойност на имота в случай, че тя е по-малка от вложените разходи за извършените подобрения с оглед липсата на съгласие на ответниците за тях.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси не отговарят на разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касационната инстанция допуска до разглеждане касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по спора, и по отношение на който е налице и някоя от допълнително предвидените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът за спазване срока за предявяване на иска по сметки по чл. 286 ГПК /отм./ е относим към допустимостта на решението по сметки, по него касационната инстанция служебно следва да допусне касационно обжалване при съмнение за вероятна недопустимост. Такова основание не е налице в случая, с оглед данните по делото – в първото заседание след допускане на делбата, проведено на 1.11.2010 год., са заявени претенции за заплащане от ответниците, съделители припадащата им се част от твърдените от ищцата А. К. подобрения в съсобствения имот, представляващ жилището на третия етаж в сградата, като същите са приети за разглеждане в делбеното производство по гр. д. № 28/2007 год.. Във въззивното производство са констатирани нередовности в предявените претенции, посочени в допълнителна молба от 8.08.2011 год. в първоинстанционното производство, както и във въззивната жалба, като уточненията са в изпълнение съответните указания на въззивния съд за отстраняването им, респ. съдът се е произнесъл по заявените в срок искове за заплащане на извършени в делбения имот подобрения от един от съделителите.
Вторият процесуалноправен въпрос е относим към правилността на направения от въззивния съд извод въз основа на преценка на събраните доказателства. Поради това също не представлява правен въпрос, произнасянето по който да е обусловил извода, а и не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора материалноправни въпроси са неотносими към извода за основателност на претенцията за заплащане на подобренията в съсобствения имот, извършени от един от съсобствениците. Въпросът за владението не е разгледан и не е обусловил уважаването на иска, доколкото съдът е приел, че отношенията следва да се уреждат от правилото на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Извън това и при извършване на подобрения от владелец законът предвижда уреждане на отношенията съгласно разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС. В случая правната квалификация на исковете не е предмет на произнасяне, доколкото не обуславя недопустимост на решението. Както е прието в ТР № 2/2011 год. ОСГТК на ВКС, правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на решението само в случай, че решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса, като се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение дадената от съда правна квалификация има отношение само към правилността на решението, който въпрос не се обсъжда в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Неотносим към спора е и въпросът за легитимацията на съпрузите при предявен иск за заплащане на подобрения, който е по спор за парични вземения. Както е прието в съдебната практика, при спор за парични вземания съпрузите не са необходими другари, тъй като не се налага съвместната им процесуална легитимация при предявяването му.
В касационната жалба се съдържа доводи относно преценката на подобренията към момента на извършването им, към който според касатора същите представляват луксозни такива. Същите представляват оплакване против приетото във въззивното решение за обратното, което не обосновава наличието на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, при наличието на който да се допусне касационното разглеждане на спора, за да се обсъжда това оплакване.
Решаващият мотив във въззивното решение е въпросът за наличието на увеличена стойност на имота /жилището на третия етаж в сградата/ към момента на извършване на делбата, нейният размер и съобразно дяловете определяне на размера на обогатяването на касатора, съделител, до което е ограничена отговорността му в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. По въпросите относно подобренията в делбения имот, обуславящи увеличената му стойност вследствие на тях и заплащане на уравнение при неоснователно обогатяване на някои от съделителите, е налице съдебна практика, поради което и доводът на касатора за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, макар и да липсва изрично обосноваване с такова съображение. В изложението не се сочи и конкретно противоречие с представените решения на ВКС, което би обосновало основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /а не по т.2/, нито такова се констатира от настоящата инстанция.
В заключение следва извода, че поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 /а и т. 1/ ГПК не са налице и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. С оглед този изход касаторът следва да заплати на ответницата направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 197 от 7.07.2016 год. по гр. д. № 428/2015 год. по описа на Добричкия окръжен съд, поправено с допълнително решение № 241 от 10.10.2016 год. по същото дело, по подадената от И. Н. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. К., касационна жалба против него.
Осъжда И. Н. К. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Г. К. от същия град направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: