О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 23.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 816/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Х. Д. чрез нейния пълномощник адв. Г. Г. против решение № 226 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 516/2012 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1 от 03.01.2012 г. по гр.д. № 645/2011 г. на Свищовския районен съд, с което на основание чл. 30 ЗН е намалено с 3/8 ид. части дарението на 7 бр. земеделски имота, извършено с нотариален акт № 31, т.VІІ, дело № 807/2005 г. от М. А. К. в полза на Й. Х. Д., на основание чл. 30, ал.1 ЗН е възстановена запазената част на П. Х. М. от наследството на М. А. К. и е допуснато извършване на съдебна делба на тези имоти между П. Х. М. и Й. Х. Д. при права 3/8 за П. М. и 5/8 за Й. Д..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за определяне на общата наследствена маса по чл. 31 ЗН в случаите, когато между страните има висящи съдебни производство с предмет разваляне на договори за прехвърляне на недвижими имоти от наследодателите приживе. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация П. Х. М. чрез своя пълномощник адв. А. Е. изразява становище, че не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са наследници по закон на М. А. К., починала на 04.10.2010 г. и на Х. М. К., поч. на 15.06.2011 г.
С нотариален акт № 31, т.VІІ, дело № 807/2005 г. М. К. е дарила на своята дъщеря Й. Д. 7 бр. ниви в землището на [населено място], общ. С.. Стойността на тези имоти към момента на откриване на наследството от М. К. е 15 814 лв. Разполагаемата част на М. К., съгласно чл. 29, ал.3 ЗН, е била 1/4 ид. част или в стойностно изражение 3 953.50 лв. Запазената част на тримата й наследници- съпруг и две деца, е била ? или 11 860.50 лв. Запазената част на всеки от наследниците е по 1/4 или 3 953.50 лв. Оттук съдът е заключил, че с извършеното дарение наследодателката М. К. е надвишила разполагаемата си част и е накърнила запазените части на наследниците.
Наследниците по закон на М. К. – П. М. и Х. К., не са получили нищо от чистия актив от наследството. Като наследник на Х. К., П. М. има 1/8 ид. част от неговата запазена част, равняваща се на 1 976.75 лв. Или общо запазената част на П. М. е 3/8 ид. части, съответно 5 930.25/15 814. Приел е, че стойността на извършеното в полза на Й. М. дарение надвишава сбора от стойността на запазената й част и разполагаемата част на наследодателката, поради което същата не може да задържи дарението.
Пред въззивната инстанция жалбоподателката Й. Д. е направила искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 541/2011 г. и по гр.д. № 775/2011 г., и двете по описа на Районен съд Свищов. Първото е образувано по иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, предявен от П. Х. М. против жалбоподателката Й. Х. Д. и нейният съпруг Д. Р. Д. за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 32, т.VІІ, дело № 808/2005 г., с който наследодателите М. и Х. К. са прехвърлили на Й. Д. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място – УПИ … в кв. 16 по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и гараж. Другото дело – гр.д. № 775/2011 г., е образувано по иск на П. М. против лицата Р. Д. Д. и Х. Д. Д. за намаляване на извършените в тяхна полза дарения на земеделски земи / различни от дарените от М. К./ от нейния баща Х. М. до размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на този наследодател. Искането за спиране е оставено без уважение от въззивния съд.
Поставеният в изложението правен въпрос е за това как следва да се определи общата наследствена маса по чл. 31 ЗН в случаите, когато между страните има висящи съдебни производство с предмет разваляне на договори за прехвърляне на недвижими имоти от наследодателите приживе и в частност, следва ли съдът да спре производството по иска по чл. 30 ЗН до приключване на делото за разваляне на договора за прехвърляне на недвижимите имоти от наследодателите. По принцип, тъй като развалянето на договора по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД има обратно действие и при уважаване на този иск прехвърленият имот ще се счита включен в патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството, изходът на спора по чл. 87, ал.3 ЗЗД би бил от значение за формиране на масата на наследството по чл. 31 ЗН, а оттук и за изводите на съда за основателност или неоснователност на иска по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част. В настоящия случай обаче поставения от жалбоподателката правен въпрос не може да повлияе на решаващите изводи на въззивния съд, тъй като има данни, че искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД, предмет на гр.д. № 541/2011 г., е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 388/2012 г. на Великотърновския окръжен съд. Що се касае до гр.д. № 775/2011 г., то има за предмет иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на П. М. от наследството на друг общ на нея и жалбоподателката наследодател /Х. К./, който е починал след съпругата си М. К.. Ако съдът уважи иска по гр.д. № 775/2011 г. , като намали дарението на други земеделски земи, направено от Х. К. в полза на Р. Д. и Х. Д. до размера, необходим за възстановяване на запазената част на П. М. от наследството на този наследодател, и ако приеме, че не са налице предпоставките на чл. 36, ал.1 ЗН, при които надарените могат да запазят дарените им имоти, то тези имоти ще се върнат в наследството на Х. К., а не на М. К., която е починала преди него, т.е изходът по гр.д. № 775/2011 г. не е от значение за правилното решаване на настоящото. Затова като е отказал спиране на делото до приключване на гр.д. № 775/2011 г., въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС, според която основание за спиране на производството по делото по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е наличието на връзка на преюдициалност между делата, която налага спиране на обусловеното дело до приключване на обуславящото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 516/2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: