О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София 24.02.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6453 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Е. Х. И. чрез адв.А. М. срещу решение № 138 от 11.07.13г.по в.гр.дело № 234/13г.на Видинския окръжен съд в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над сумата 3 000 лв до 8 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни в резултат на трудова злополука. В приложеното изложение касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба „ФЦЦ – К”моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 18.05.12г.при изпълнение на трудовите си задължения като строителен работник,ищецът е претърпял злополука,призната за трудова с разпореждане № 14490/29.05.12г.на СУ”Социално осигурявяне”.Вследствие на трудовата злополука е получил изкълчване,навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на глезена и стъпалото на левия крак.Ползвал е болничен отпуск през периода от 19.05.12.до 31.07.12г.От събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства било установено,че ищецът е изпитвал силни болки от получената травма,продължили с дни,като освен физически е търпял и душевни страдания,свързани с ограничаване на възможностите му за участие в отглеждането и издръжката на малолетното му дете и общо на семейството му.При тези данни по делото ,като е взел предвид характера на увреждането,интензивността и продължителността на болките и страданията,въззивният съд е приел,че сумата от 3 000 лв е достатъчна да репарира търпяните от ищеца вреди от неимуществен характер.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о.,решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о.,решение № 434 от 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІV г.о.,решение № 158 от 4.06.12г.по гр.дело № 708/11г.на ІV г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т 3 ГПК.Съгласно ТР № 1/19.02.10г.правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни ,неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Тези предпоставки не са налице.Както бе посочено,по приложението на чл.52 ЗЗД има задължителна практика,която е съобразена от въззивния съд.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК да допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 138 от 11.07.13г.,постановено по в. гр.дело № 234/13г.на Видинският окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.