3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
С., 25.03.. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1197/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат В. И. Г. – пълномощник на М. В. С., срещу въззивното решение от 16.03.2010 г. по гр. д. N 1191/2007 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса за характера на съсобствеността върху делбения имот и приетото наличие на комбинирана съсобственост, обусловило избора на способа за извършване на делбата, и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за претенцията за подобрения в съсобствения имот, състоящи се в изграждане на баня и ограда.
Ответниците по касация Р. И. Г., Г. Д. С., Л. И. В., В. Л. Ц. и Е. Л. И. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 25.01.2007 г. по гр. д. № 4538/2000 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена претенцията на съделителката М. В. С. – касатор, по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, делбата на съсобствения недвижим имот, съставляващ дворно място с жилищна и други сгради, е извършена чрез изнасяне на публична продан, претенцията на жалбоподателката по сметки е уважена частично, и е отхвърлена за изграждане на баня и ограда.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ по въпроса за характера на съсобствеността, мотивирал въззивния съд в произнасянето си, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./. Предвид данните по делото относно начина на възникване на съсобствеността, се поддържа самостоятелно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид несъгласието на жалбоподателката с тълкуването на нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ относно приетата комбинирана /смесена/ съсобственост.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., не намира изложените доводи за основателни и че обжалваното решение противоречи на задължителната за съдилищата практика по приложението на чл. 288, ал. 1 и чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./.
С т. 7 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е възприето становището, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. С оглед на това разрешение, с т. 8 на същия тълкувателен акт е прието, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, а следва да приложи чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, като изнесе имота на публична продан. В т. 8 е дадено и обяснение на понятието комбинирана /смесена/ съсобственост като съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. От тези задължителни разяснения е изхождал и въззивният съд при решаване на въпроса за начина на извършване на делбата, поради което не се констатира решението му да е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона по смисъла на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността. В тази насока не е спорно, че първоначално имотът е бил собствен на общия на страните наследодател И. Ст. Д., починал в 1993 г., който приживе, със съгласието на съпругата си М. З. Д., починала в 1985 г., прехвърлил целия имот на сина си В. Ив. С. срещу задължение за гледане и издръжка. Договорът, сключен с н. а. № 104/1982 г., е развален за 7/8 ид. ч. с влязло в сила съдебно решение. При това положение 1/8 ид. ч. от имота е останала за съделителката М. С. – касатор, встъпила в правата на приобретателя по договора – неин баща. Установено е също, че с 3/8 ид. ч. собственикът И. Д. се е разпоредил чрез сделки в полза на трите си дъщери, а останалите след смъртта му 4/8 ид. ч. са били наследени от тях и от М. В. С., заместила своя баща В. Ив. С.. След като от обхвата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, и предвид данните по делото за осъществени и други юридически факти – сделки, частично разваляне на договор за гледане и издръжка, ирелевантно за определяне характера на съсобствеността е обстоятелството, че придобитият от М. С. дял е на основание наследствено правоприемство. От решаващо значение в случая е условието, свързано с обекта на съсобствеността, а именно – начина, по който той е станал съсобствен, а не дали придобивното основание за съделителя, заявил възлагателна претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, е само наследствено правоприемство или и друг юридически факт. Въззивният съд не се е отклонил от приетото задължително тълкуване, а необходимост от изоставяне на това тълкуване и възприемане на друго в предложения от жалбоподателката смисъл, с оглед развитието на правото, не се разкрива.
Въпросът, свързан с неуважената част от претенцията на съделителката М. С. за подобрения, не е формулиран изрично, а са изложени доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, препятстващо попълването на делото със заявени и допуснати доказателства.
Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължение на жалбоподателката, която се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, е да посочи приложимата правна норма, обусловила изводите на решаващия съд в обжалвания съдебен акт, която норма е неясна или непълна, и налагащото се поради това изясняване на нейното съдържание чрез тълкуване от Върховния касационен съд. В изложението липсват аргументи в подкрепа на посоченото основание, свързани с точното прилагане на закона и развитието на правото. Доводът, че въззивният съд е дал ход на устните състезания, без да е разпитал допуснат свидетел за установяване извършването на претендирани от жалбоподателката подобрения, по своята същност е оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. По такова оплакване Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая такава предпоставка липсва.
По изложените съображения Върховния касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.03.2010 г. по гр. д. N 1191/2007 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: