О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 25.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 691 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. В. лично за себе си и като законна представителка на децата си К. Д. З. и И. Д. З., К. К. П., З. Д. П. и М. З. Д., всички чрез адвокат О. К. срещу решение № 807/17.05.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 657/2011 г. Жалбата касае частта на въззивното решение, с която е потвърдена отхвърлителната част на решението на Софийски градски съд /СГС/ по исковете на касаторите срещу [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, включително относно касатора М. З. Д. – определение № 654/13.07.2012 г. по ч.т.д. № 404/2012 г. на ВКС. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявени искове по чл.226 ал.1 КЗ от В. И. В. лично за себе си и като законна представителка на децата си К. Д. З. и И. Д. З., К. К. П., З. Д. и М. З. Д. срещу [фирма]. Ищците – В. И. В. лично за себе си и като законна представителка на децата си К. Д. З. и И. Д. З., К. К. П. и З. Д. претендират обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. З. Д., настъпила при ПТП на 16.04.2008 г., виновно причинено от застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника водач на МПС. З. Д. П. и М. З. Д. претендират обезщетение за получени от тях увреждания при същото ПТП. В. В. е живяла на съпружески начала с Д. Д., К. и И. са техни деца, К. П. и З. П. са родители на Д. З. Д.,, а М. Д. е негов брат. Ищците са претендирали: 60000 лв. за В. В., по 35000 лв. за двете деца, по 20000 лв. за всеки родител. М. Д. е претендирал 32000 лв. обезщетение за понесените от него болки и страдания от получените увреждания при процесното ПТП, а З. П. е претендирал и 4200 лв. за понесените от него болки и страдания от получените увреждания при процесното ПТП. Исковете са частично уважени и частично отхвърлени от СГС. СГС е присъдил 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за В. В., по 20000 лв. за децата, 12000 лв. за М. Д. – обезщетение за вредите за получените от него увреждания в ПТП-то и е отхвърлил исковете за разликата до предявените размери и изцяло исковете на К. П. и З. П.. Присъдени са лихви и разноски върху така определените обезщетения. При определяне на размерите на обезщетенията, СГС е съобразил, че починалият Д. Д. е живял на съпружески начала с В. В., с която имат две деца, взел е предвид уврежданията от същото ПТП на М. Д. и на З. П., взел е предвид още доброволно изплатените обезщетения от ответника – застраховател след процесното ПТП, а именно: по 35000 лв. за К. и И., отказ за изплащане на обезщетение на В. В., поради непредставени доказателства за съвместно съжителство с починалия; по 25000 лв. за двамата родители; 8000 лв. за М. Д. и 800 лв. за З. П. – обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от получените увреждания от претърпяното ПТП, при което е починал Д. Д.. СГС е изложил подробни съображения при обсъждане на събраните доказателства – заключение на съдебно-медицински експертизи и свидетелски показания във връзка с получените увреждания от З. П. и М. Д., както и за отношенията между ищците, отглеждане на децата и преживяната загуба на Д. Д.. Решението на СГС е потвърдено от САС. САС е приел, че решението на СГС е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Изложил е и свои съображения във връзка с направените възражения на въззивниците, настоящи касатори по определяне размерите на присъдените обезщетения. За тези възражения, САС е приел, че са неоснователни, доколкото обезщетенията са определени в съответствие с критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД при съобразяване с всички обстоятелства от значение за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания /ППВС № 4/1986 г./. САС е посочил, че обезщетенията са определени при съобразяване със заплатените обезщетения от застрахователя преди делото и че първоинстанционният съд правилно е определил дължимите обезщетения на В. В. и децата К. и И., както и на М. Д.. Изложени са и съображения за неоснователност на претенциите на К. П. и З. П., с оглед доказателствата по делото, че те са получили обезщетения от застрахователя и няма основания за допълнително обезщетение, доколкото е установено, че не живеят заедно със семейството на починалия, в работоспособна възраст са, а З. Д. е получил леки наранявания, за които изплатеното от застрахователя обезщетиние е достатъчно.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, касаторите формулират следния въпрос, за който твърдят наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: „Съставлява ли неточно прилагане на процесуалния закон /в случая на чл.235 ал.2 ГПК/, когато въззивният съд препращайки в мотивите си към тези на първоинстанционния такъв /съобразно чл.272 ГПК/ е преценил дадени факти във вреда на част от ищците, които факти сами по себе си не са отрицателни такива и не навеждат на подобни изводи?” Така поставеният въпрос е във връзка с правилността на въззивното решение, но не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК с оглед разграничението на основанията по чл.280 и по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед твърдението на касаторите, че по разрешението на този въпрос липсва съдебна практика. В случая е налице обсъждане на доказателствата и изложени подробни съображения за това от първоинстанционния съд, налице е обсъждане и изложени мотиви от въззивния съд с препращане и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК при изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение. Когато има съвпадение с фактическите и правни констатации с първоинстанционното решение, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин да ги направи и свои – р. № 643/12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1246/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика – т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Така е постъпил в случая и въззивният съд, като е изложил мотиви и съображения във връзка с направените от въззивниците възражения по определените от първоинстанционния съд размери на претендираните обезщетения, възприел е фактическите и правни изводи на СГС във връзка с тях и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е направил и свои мотиви. Не се касае за отрицателни факти, както твърдят касаторите, а за доказателства, установяващи отношения между определени лица, за претърпени болки и страдания и конкретни увреждания.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива нито са представени доказателства тази страна да е направила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 807/17.05.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 657/2011 г. в частта му, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по исковете по чл.226 ал.1 КЗ на В. И. В. лично за себе си и като законна представителка на децата си К. Д. З. и И. Д. З., на К. К. П., З. Д. П. и М. З. Д. срещу [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.