6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 27.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3586 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К. Х., със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. Р. Д., против решение № 777 от 25 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 712/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което се отменя решение № 5284 от 19 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 14606/2018 г. по описа на районния съд в гр. Варна, само в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Х. и децата Е. С. Х., [дата на раждане] , и К. С. Х., [дата на раждане] , както следва: два пъти годишно за периоди от по 30 дни, които периоди да бъдат определени по съгласие на двамата родители, постигнато до 01.03. на съответната година, а ако не бъде постигнато такова съгласие режимът на лични контакти да се осъществи от 10:00 часа на 05.03. до 16:00 часа на 04.04., както и от 10:00 часа на 20.08. до 16:00 часа на 19.09., в които дати и часове бащата ще взема децата от дома на майката и връща децата в същия дом, и вместо него е отменено първоинстанционното решение в съответната му част за определения режим на лични отношения между бащата и децата, и е определен следният режим: до навършване на тригодишна възраст на детето К. бащата да може да взема и вижда децата К. и Е. само на територията на [населено място] както следва: през лятото на 2019 г. за период от една седмица с преспиване по договорка между двамата родители, а ако такава не бъде постигната, от 09:00 ч. на 05.08.2019 г. до 19:00 ч. на 11.08.2019 г.; за коледните празници през 2019 г. както следва: от 09:00 ч. на 20.12.2019 г. до 17:00 ч. на 26.12.2019 г.; след навършване на тригодишна възраст на детето К. бащата да може да взема и вижда децата Е. и К. и да пътува с тях и извън [населено място] за период от 20 дена през лятото, когато майката С. Б. не е в платен годишен отпуск, който период следва да бъде уговорен между родителите не по-късно от 01.05. на съответната година, като при непостигане на съгласие бащата следва да взема децата при себе си (в [населено място] или [населено място]) от 01.07. до 20.07. на съответната година; бащата да взема и вижда децата Е. и К. на коледните и великденските празници, както следва: за К. всяка четна година от 09:00 ч. на 20.12. до 17:00 ч. на 29.12.; за Нова година всяка нечетна година от 09:00 ч. на 27.12. до 17:00 ч. на 03.01.; всяка нечетна година от 09:00 ч. на понеделника от седмицата, предхождаща В., до 18:00 ч. на първия понеделник след В.; след навършване на седемгодишна възраст на децата Е. и К. режимът на лични отношения следва да бъде съобразен с учебния график, като бащата може да взема и вижда децата всяка нечетна година от 09:00 ч. на първия ден на пролетната ваканция до 16:00 ч. на последния ден на същата, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението страда от всички пороци, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпреки направените изводи, че децата са във възраст, в която се формира емоционалната връзка между деца и родител, че за установяване на здрави отношения между тях е необходимо повече време и по-дълготраен контакт, въпреки безспорно установения факт, че двамата родители живеят на разстояние от 674 км един от друг, съдът е решил, че еднодневното ежемесечно виждане на бащата с дъщерите му и две отделни седмици в годината са достатъчни за осъществяване на целите на родителството и да се изгради чувство на привързаност, обич и уважение. Съдът не бил съобразил, че на бащата се налага при този режим да изминава разстояние от 700 км и да стори немалко разноски, за да прекара 24 часа с децата, и то при липса на нормална семейна обстановка, в родната къща на децата и при разширения семеен кръг. Оспорва се изводът на съда, че е определено поетапно и постепенно привикване на децата, защото разширеният контакт е определен за две кратки пребивавания заедно от по 7 дена за цялата година, и без каквито и да е аргументи, свързани с родителския капацитет на бащата. Не е съобразено и че децата ходят на детска ясла, а когато майката работи, са гледани от баба им по майчина линия, което опровергава разбирането на съда, че те никога не са се делили от майката и затова всеки по-дълъг период на раздяла би бил неподходящ за тях; децата могат да свикват с различни хода и не би било изключение те да привикнат с бащата и неговите родители и близки. Изтъкнато е, че за разлика от първата инстанция, въззивният съд не е съобразил летните месеци, когато детските градини и ясли не работят, през които е подходящо децата за по-дълъг период да прекарат с баща си, без това да води до отсъствие от занимания. Пренебрегнати са събраните по делото доказателства и изложеното в социалните доклади, че бащата желае да полага грижи за децата си във възможно най-голям обем, и че е в интерес на децата да имат пълноценни отношения с него, а въззивният съд ограничава в максимална степен осъществяването на връзката и контакта на бащата с дъщерите му. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата С. Б. Х., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Е. М., в лично качество и като майка и законен представител на ненавършилите пълнолетие деца Е. С. Х. и К. С. Х., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд съобразява, че страните са сключили граждански брак през 2015 г. и са родители на децата Е., [дата на раждане] , и К., [дата на раждане] ; касаторът работи по трудово правоотношение на четиричасов работен ден; ответницата също работи по трудово правоотношение само втора смяна; децата посещават детска ясла. От социалните доклади се установява, че децата се отглеждат в тристаен апартамент в [населено място], като основните грижи се полагат от майката, нуждите на децата са посрещнати, определен е дневен режим; във времето, в което майката работи, за децата се грижи бабата по майчина линия; преди раздялата семейството е живяло в къща на родители на бащата, при подходящи за отглеждането на децата условия; не са констатирани прояви от страна на бащата на неглижиране и застрашаване интересите на децата. Свидетелските показания са противоречиви относно грижите на бащата за децата и привързаността помежду им. По спорния въпрос дали режимът на лични отношения да се осъществява на територията извън [населено място], както и в рамките на продължителния период от 30 дена, е счетено, че децата са в твърде ниска възраст – на три и две години, не са имали контакт с баща си от дълго време, и емоционална връзка в тесния смисъл на думата не е била изградена, виждали са баща си за кратко време и то в присъствието на майката, без връзки с разширения роднински кръг на бащата, и без да се твърди и да се доказва, че бащата е полагал самостоятелни грижи за децата; децата не са се отделяли от своята майка за какъвто и да е период от време. Затова е прието, че периодът от тридесет дена, през който децата да остават с преспиване при баща си в [населено място], обл. П., без присъствието на ежедневно отглеждащия ги родител и в непозната за тях среда, е твърде дълъг и ще представлява негативно емоционално изживяване за децата; същото се отнася и за записването на децата в детска градина в [населено място], и е абсолютно неподходящо децата да се поставят в положение да се приспособяват към такава среда и то два пъти годишно; освен това дългото пътуване с автомобил е неподходящо предвид ниската възраст на децата и потребностите им. Счетено е още, че във възрастта, когато се формират усещанията и отношението на децата към окръжаващата среда, те трябва да имат непрекъснат контакт с баща си, да се научат да общуват с него и да го разпознават като значима фигура в живота си. За тази цел е прието контактът да се изгражда поетапно и постепенно – едновременно и с двете деца, първоначално само на територията на [населено място], през лятото за период от една седмица през м. август, а на по-късен етап децата да се вземат за период от 20 дни през лятото, и след навършване на седем години от децата режимът на лични отношения да бъде съобразен с учебния режим. Посочени са изрично времето и начинът на уговорка между страните по изпълняването на режима.
Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосноват допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя проблемът за извършването на цялостна преценка на интереса на децата въз основа на целия комплекс от обстоятелства, установени по делото, по който се твърди противоречие с критериите, намерили израз в ППВС № 1/1974 г. Според задължителните постановки, дадени от ВС в соченото ППВС, т. IV, съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения; необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Сочи се, че поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя, и са посочени примерно начините за това. В процесния случай горните постановки не са нарушени. Във всички случаи, както неизменно се възприема в съдебната практика, при определянето на личните отношения на децата с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права, водещ е интересът на децата, а не интересът на родителите или съображения от финансов или друг характер. Невярна е поддържаната от касатора теза при обосновката на въпроса, че не е извършена цялостна преценка на интереса на децата въз основа на целия комплекс от обстоятелства, установени по делото, и са пренебрегнати професионалните становища на специалистите, изготвили социалните доклади. Съдът не е пренебрегнал нито установените родителски качества на бащата, нито възможностите му да осигури посрещане на нуждите на децата за времето, през което са заедно, но е съобразил установените по делото ниска възраст на децата, спорадичните им и непродължителни срещи, осъществявани винаги досега в присъствието на майката, липсата на създадена емоционална връзка, отдалечеността на местоживеенето на бащата и необходимостта при установения режим от първата инстанция два пъти годишно за дълъг период от време децата да са извън нормалната си среда. Ето защо съдът е изходил именно от обстоятелствата на конкретния случай при определяне на оспорения режим.
Останалите два въпроса: следва ли за прилагането на нормата на чл. 59, ал. 8 СК да бъде доказана необходимостта от защитни мерки и решението да бъде мотивирано в тази насока, и в случаите, когато не е установена и доказана по какъвто и да било начин необходимостта или не са налице предпоставки за определяне на мерки за защита за децата (чл. 59, ал. 8, т. 2 СК), има ли право съдът при постановяване на решение по чл. 59, ал. 3 СК, освен продължителността на периода и дните на лични контакти, да посочва мястото, където родителят и детето трябва да пребивават, не са обусловили изхода на спора. Това е така, защото защитни мерки по смисъла на чл. 59, ал. 8, т. 2 СК се определят от съда при необходимост за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2, и обичайно това са помещения на дирекциите „Социално подпомагане“, работни помещения на психолог, жилището на трето за спора лице, чието присъствие се налага при срещите между родителя и децата по някаква причина, и пр. В процесния случай съдът определя първоначалните срещи между касатора и децата да се осъществяват по местоживеенето на децата заради ниската им възраст, което не представлява мярка по смисъла на чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, и подобни съображения не са излагани от съда.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 777 от 25 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 712/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА С. К. Х., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 4, адв. Р. Г. Д., да заплати на С. Б. Х., с адрес в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата от 300,00 (триста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: