О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 03.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 01.юни. през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело №1321 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Постъпила е частна жалба от страна на [фирма]-В. срещу определение № 552 от 13.02.2015 г. по в.гр. дело №2466/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено решението по същото дело на същия състав на в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 799 лева-разноски в първоинстанционното производство .
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба изпраща писмен отговор и изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е с което е допълнено решението по същото дело на същия състав на в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 799 лева-разноски в първоинстанционното производство,състоящо се от внесената по сметка на съда държавна такса от 951 лева и 1848 лева –адв. възнаграждение, съставът на въззивния съд е отчел, че същите се установяват от представения в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80 ГПК от страна на [фирма]-гр. П. и от фискален бон, удостоверяващ реалното плащане на договореното адвокатско възнаграждение. С оглед направеното пред първата инстанция възражение по чл.78 ал.5 ГПК от страна на [фирма]-В. за прекомерност на договореното и заплатено от противната страна адвокатско възнаграждение съдът е счел същото за неоснователно .
Доколкото разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическаота и правна сложност на делото, а искането на молителя пред първата инстанция е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий и с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора , настоящият състав на ВКС счита обжалваното определение по чл.248 ГПК за правилно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването от съда на заплатеното адв. възнаграждение просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от това да аргументира и докаже наличие на основанията за това/ т.е. степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело , изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител/. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 552 от 13.02.2015 г. по в.гр. дело №2466/2014г. на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.